Виктор Франкъл

СМИСЪЛ НА ЖИВОТА

    Виктор Франкъл е американски психиатър и психотерапевт. Роден е в Австрия през 1905г. и има над 29 книги издадени на десетки езици из цял свят. Популярността на Франкъл е свързана най-вече с неговия метод – логотерапията (от гр. Логос = смисъл), чрез който се цели човек сам да осъзнае, сам да постигне смисъла на своя живот, т.е. онова, за което си струва да се живее. Този смисъл е уникален, доколкото уникална е човешката личност. Въпреки тази уникалност, обаче, има нещо общо, което обединява хората в търсенето на смисъл и това са ценностите – свобода, достойнство, любов, самоосъществяване и т.н. според Франкъл никой не може да ни отнеме човешката свобода – свободата „да избереш своя позиция при определени обстоятелства”. Изборът на цели и ценности, т.е. на смисъл, е нещо, което човек трябва да извърши сам и той е отговорен за своя избор. Ето защо, смисълът не е нещо, което можем да вземем отвън. Можем само да го постигнем, да го открием, да го изстрадаме ние самите.

„Тъй като всяка ситуация в живота представлява предизвикателство към човека и поставя пред него проблем за решаване, въпросът за смисъла на живота може всъщност да бъде обърнат. В крайна сметка човек не би трябвало да се пита какъв е смисълът на неговия живот, а по скоро да признае, че него го питат. С други думи животът задава въпрос на всеки и той може да му отговори само като отговоря на своя собствен живот; на живота може да се отвърне само като се поеме отговорност. И тъй, логотерапията вижда в отговорността самата същност на човешкото съществуване.”

    Според теорията на В. Франкъл можем да открием смисъл в живота на три различни нива:

„1. чрез творческа работа или извършване на дело

2. чрез преживяване на нещо /доброта, истина или красота/ или среща с някого /т.е. чрез любовта към друго човешко същество

3. чрез отношението, което възприемаме към неизбежното страдание.”

    Виктор Франкъл описва следния случай:

„Джери Лонг е парализиран от врата надолу, защото след инцидент при гмуркате преди три години получава квадриплегия /парализа на крайниците/. По време на злополуката е бил на 17 години. Днес Лонг може да пише на машина, използвайки пръчка, която държи в уста. Той „посещава” два курса в общинския колеж чрез специален телефон. Компютърната мрежа позволява на Лонг както да чува, така и да участва в обсъжданията на класа. Той запълва времето си с четене, гледане на телевизия и писане. А в писмо, което получих от него, той пише: „Смятам, че животът ми изобилства от смисъл и цел. Отношението, което възприех в онзи съдбоносен ден, стана мое лично кредо за цял живот: аз пречупих врата си, той не ме пречупи. В ход е моето записване в първия ми курс по психология в колежа. Вярвам, че моят недъг само ще увеличи способността ми да помагам на другите. Зная, че без страданието постигнато от мен израстване би било невъзможно.”