Категоричен и хипотетичен императив на Имануел Кант

    Моралната постъпка изглежда като резултат от известен вътрешен императив (повеля), която понякога влиза в разрез с аморалната практика на окръжаващата ни действителност.

Точно казано, всяка постъпка е императивна, за своето извършване тя иска концентрация на волята. Но трябва да различаваме императиви, насочени към постигане на определена цел, и такива, които не са обусловени от това. Първите той нарича хипотетични (постъпката е обусловена от целта и се предписва като някакво средство); вторите са категорични. Моралната постъпка е следствие на категоричния императив; при това човек не се стреми да постигне никаква цел, постъпката е необходима сама по себе си.

Целите на хипотетичния императив могат да бъдат двояки.В първия случай човек точно знае какво му е нужно и става дума само за това, как да осъществи намерението си. Искаш ли да станеш лекар – учи медицина. Императивът действа като правило на умението. Последното не говори добра ли е, разумна ли е поставената цел, а само за едно – какво трябва да се прави, за да се постигне. За лекаря предписанията имат за цел да излекуват пациента, а за отровителя- да го убие сигурно, тук те са равностойни. Защото всяко от тях служи да се осъществи замисленото.

Във втория случай цел съществува, но е твърде мъглява. Касае се за щастието на човека. Хипотетичния императив приема тук формата на съвети за благоразумие. Те биха могли да съвпадат с правилата за умение, ако някой можеше да даде точно понятие за щастието. Уви това е невъзможно. Макар всеки човек да желае да постигне щастие, въпреки това той не е в състояние определено и в пълно съгласие със самия себе си, за да каже какво всъщност той иска, какво му е нужно. Човек се стреми към богатство – колко грижи, завист и омраза може да си навлече заради това. Той иска знание и разбиране – нужни ли му са те, ще му донесат ли удовлетворение, когато той съзре скритите още от него нещастия? Той мечтае за дълъг живот, но кой ще гарантира, че този живот не ще бъде за него само дълго страдание? Той желае за себе си поне да има здраве, но колко често слабостта на тялото го е въздържала от поквара и т.н. спрямо щастието не е възможен никакъв императив, който в най-строгия смисъл да предписва да се извършва това, което те прави щастлив, тъй като щастието е идеал не на разума, а на въображението и почива на чисто емпирични основи.

Нравствеността не може да се изгради на такава нестабилна основа, каквато е принципа на щастието. Ако всеки се стреми само към своето щастието, то максимата (правилото) на човешкото поведение придобива твърде своеобразна „всеобщност”.Възниква „хармония”, подобна на тази, която сатиричния поет е изобразил като е нарисувал сърдечно разбирателство между двама съпрузи, разоряващи се един друг: о, удивителна хармония! Каквото той иска, това иска и тя! При такива условия е невъзможно да се намери нравствен закон, който да управлява всички.

Нещата не се променят от това, че на първо място се поставя всеобщото щастие. Тук хората също не могат да се договорят помежду си, целта е неопределена, средствата са несигурни, всичко зависи от мнението, което е твърде непостоянно. ( Затова никой не може да принуди другия да бъде щастлив така, както той иска,както той си представя благополучието на другите хора.) Моралния закон се мисли като обективно необходим, само защото той трябва да важи за всеки, който притежава разум и воля.

Категоричния императив на Кант, в окончателна формулировка звучи по следния начин: Постъпвай така, че правилото на твоята воля, винаги да може да стане принцип на всеобщото законодателство. Всъщност това е парафраза на древната истина: Дръж се към другия така, както ти би искал той да се държи към тебе. Прави това, което трябва да правят всички.

Кантовият категоричен императив лесно може да се подложи на критика: той е формален и абстрактен като библейските заповеди. Например, не кради. Ами ако се касае за къшей хляб и аз умирам от глад, а за стопанина на хляба загубата на този къшей е нищо? Кант съвсем не е за това хората да умират, а храната край тях да отива на вятъра. Той просто иска да назовава нещата със собствените им имена. В краен случай открадни, само не представяй постъпката си за морална. Ето в какво е същността. Моралът си е морал, а кражбата – кражба. В определенията трябва да бъдем точни.

Най – здравата опора на нравствеността, единственият истински източник на категоричния императив е дългът. Само дългът, а не някакъв друг мотив (наклонност и пр.) придава на постъпката морален характер. „Намират се някои толкова съчувствено настроени души, че те без всякакъв друг суетен или своекористен подбудителен мотив намират вътрешно удоволствие в това, да раздават около себе си радост и им е приятна удовлетвореността на другите, защото тя е тяхно дело. Но аз твърдя, че в този случай всяка такава постъпка, колкото и да се съобразява с дълга и колкото и да е приятна, все пак няма никаква нравствена ценност.”

Ню ейдж движението

Май всеки вече е попадал на информация - книга, предаване или нещо друго свързано с така нареченото позитивно мислене. Какво точно обаче е то, от къде идва и каква е основната му идея? Иска ми се да събера цялата налична информация на едно място и да видим какъв извод можем да направим.

Движението Ню Ейдж и колко ново всъщност е то

Съществуват много убеждения и обичаи, наречени Ню ейдж, които хората свързват с модерните хора на двайсет или трийсет и няколко години. Но истинското движение Ню ейдж всъщност въобще не е ново.
Ако някога сте слушали Ню ейдж музика, сигурно ще си помислите, че знаете за какво се отнася термина Ню ейдж - алтернативна духовна субкултура, вярваща в холистичното изцеление, енвиронментализма, духовните преживявания, прераждането и медитацията и т.н. Тези дейности са част от описаните от мас медиите характеристики на Ню ейджа, който е започнал в средата на 80-те в Америка. Споменатите принципи съдържат и по-неосезаеми характерности като насочването на сили, кристали, НЛО, кръгове в посевите и всякакви планетарни мистерии. В късните 80 изскачат всякакви списания, предназначени за Ню ейдж вярващите- „Психически пътеводител”, „Гласът на Ню ейдж”, „Ню ейдж разпространител” и „Йога журнал”.
Разнообразните дейности, следвани от Ню ейдж субкултурата, включват вземането на участие в групи за обучение и медитации, лекции, улични панаири, както и закупуването на музика, книги, кристали, тамян, пирамиди за изцеляване или придобиване на енергия. Ню ейдж хората често покровителстват предсказващите съдбата, знахарите и духовните съветници. Според американския писател Кен Уилбър поне 80% от Ню ейдж духовността се крепи основно на митично-магическото мислене в контраст с истинското световно съзнание. Философията и космологията на Ню ейдж движението включва широк кръг убеждения, като някои от тях са изброени по-долу:
Живот след смъртта - съзнанието продължава да съществува даже и след смъртта чрез прераждането. Така човек продължава да се учи.
Духовна енергия - географските места, като Бермудските пирамиди или Стоунхендж, ни даряват с духовна енергия.
Синхронност - съвпаденията имат духовно значение и съдържат духовни уроци, които могат да образоват хората, които са открити да ги научат. Според това убеждение всичко е универсално свързано чрез Бог и всеки участва и съществува в една и съща енергия, работейки за постигането на една и съща цел.
Астрология - зодиите и хороскопите са инструментална и интерпертационна информация за човешките връзки, събития, личности и други светски насоки.
Квантови механизми - автори, като Дийпек Чопра, Фред Алън Улф и Гари Зукав са интерпретирали хайзенбергския принцип на несигурността и квантовото заплитане, изтъквайки че физичния свят е само това, в което ние самите вярваме, тъй като всички обекти във Вселената са еднакви, а съществуването е безкрайно.
Позитивно мислене - позитивната нагласа и повтарящите се неща ще доведат до успех, а хората с дълбоко духовно съзнание ще доведат до промени в цялата популация. Хората носят отговорността да са креативни и да работят активно за телесното изцеляване и изцеляването на света, в който живеем.
Реализиране на потенциал - източните практики, като йога, тай чи, и рейки, помагат на личността да стане едно цяло и да разгърне пълния си потенциал.
Духовни същества - ако отворим себе си за тяхното насочване и следваме техните съвети, ще бъдем духовно пробудени от такива духовни същества, като ангели, духове, феи и др.

Ню ейдж движението се е разпростряло в света под формата на безбройни култури и общности, всяка интерпретираща и развиваща свои собствени концепции и убеждения. Много Ню ейдж последователи вярват, че храната въздейста не само на тялото, но и на душата и затова предпочитат свежата органична вегетарианска храна. Други пък вярват, че постенето помага за достигане на по-високи нива на съзнанието и до пречистването на тялото и духа. Слушането на Ню ейдж музика и медитирането водят до избистряне на съзнанието от световната лудост и позволяват на духа и тялото свободата да се изцерят без нуждата и намесата не традиционните медицински и психиатрични решения.
Въпреки че тези Ню ейдж последователи от 80-те навярно смятат себе си за създателите на тази субкултура, те всъщност са разгърнали идеи, съществували много преди тяхното раждане. Някои от елементите на Ню ейдж движението се появяват в метафизичните движения от 1800, включително Теософия, Спиритуализъм и Нова мисъл, а алтернативните медицински подходи са част от Ню ейдж мисленето от 19 в. Тази ера е родила и много езотерични и окултни традиции, като магията, алхимията и астрологията.
Първото познато използване на Ню ейджа в контекста на тези идеи се появява в книгата „Тайната доктрина: на Мадам Блаватска, публикувана през 1888. А терминът Ню ейдж се появява още по рано при Уилям Блейк в увода му към „Милтън: Поема”, която е написана около 1809. Така че макар и много млади хора да си мислят, че те са откриватели на Ню ейджа, те всъщност са наследили и доразвили идеите на своите пра-пра родители. Чудя се дали мисълта за това не ги дразни?
Източник: http://sanovnik.bg/n4-3471-%D0%94%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%9D%D1%8E_%D0%95%D0%B9%D0%B4%D0%B6_%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%B2%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B5_%D1%82%D0%BE
Погледа на човека последовател на ню ейдж движението не е насочен вече към Бог, а към самия себе си. Дори идеята за Бога изцяло се измества с идеята че човека е Бог...
http://www.prozoretz.bg/4112.pdf

Ето и друго мнение срещу това движение:
Лъжата Ню Ейдж

Article Index
Лъжата "Ню Ейдж"
Page 2
All Pages

Страница 1 от 2

В поредица от статии, искам да разоблича с мои думи и с помощта на други автори една от най-големите заплахи в духовното развитие на човека. "Религията" "Ню Ейдж" ("Новата Епоха"). Приятно четене Изразена просто, религията на “Ню Ейдж” е пантеизмът – вярата, че Бог е съвкупност от всичко, което съществува. Според пантеизма няма отделен Бог, вместо това, тяхната концепция за Бога се състои в това, което те наричат Божа сила (или жизнена сила). Те учат, че тази енергия или Божа сила произтича през всички живи същества – растения, животни и човешки същества. Тъй като тази Божа сила тече през всички нас, те правят логическият извод, че затова и ние трябва да сме богове или най-малкото част от Бога.

Поради тази вяра повечето пантеисти автоматично поддържат концепцията за едно световно управление, тъй като световното единство е от съществено значение за правилното протичане на Божията сила. Тогава човечеството ще извърши “квантов скок” към по-високо равнище на съществуване. В резултат на това всички хора изведнъж ще получат мистични сили да правят неща, които никога преди това не са могли да правят. Ще настъпи “Ню Ейдж” на просветление – Новият Световен Ред ще бъде роден.

Учудващо е че човек може да се поддаде на тези лъжливи учения, след като пантеизмът ясно се основава на двете най-стари лъжи на Сатаната – същите лъжи, които вкарват в грях Адам и Ева. Змията подмамва първата двойка към греха, като им обещава, че ако ядат от забранения плод, те: 1) никога няма да умрат и 2) ще станат подобни на Бога (историята за Адам и Ева никога не е била истина в буквалния смисъл – бележки Horus).

Изглежда, че човек е способен на всичко тъкмо, за да избяга от отговорност и подчинение пред един по-висш авторитет. Смятам, че най-голямата притегателна сила на пантеизма се крие в схващането, че човек няма отговорност пред един персонален Бог. Хората са по-склонни да вярват на илюзорната лъжа и да си бъдат самият авторитет на себе си, отколкото да приемат истината и да се доближат към любящ Създател.

Друго нещо, което открих, бе, че практиките на окултизма произлизат от пантеистичните вярвания, което най-добре личи в областта на магьосничеството. Противно на приетото схващане, много (може би повечето) магоьсници не вярват в Сатаната, нито се съгласяват да практикуват сатанински ритуали. Повечето магьосници и вълшебници вярват, че магьосническата сила се състои просто в манипулиране на силите на природата или на Божата сила (пантеизъм).

Пантеизмът е сатанинска религия. Въпреки че прекият култ към Сатаната (сатанизмът) е привлякъл някои последователи, повечето хора не биха се забъркали в него, поради очевидно злата му окраска. Вместо него съществува нещо много по-изтънчено – пантеизмът, развит, за да привлича масите в лицето на “Ню Ейдж”.

Ако практиките на окултизма произхождат от пантеистичните вярвания, то оттук следва, че водачите на източните пантеистични религии трябва да са водещите експерти в оклутизма по света. Открих, че заклетите последователи на “Ню Ейдж”, онези които са навлезли дълбоко в окултното, смятат източните религиозни водачи за водещи авторитети по окултизъм – така индийските религиозни учители и йоги са могли да привлекат много последователи на Запад. Обаче най-почитаните от последователите на “Ню Ейдж” духовни водачи са тибетските монаси, живеещи при своя духовен учител – Далай Лама. Много видни представители на Теософското общество като Алис Бейли и Елена Петровна Блаватска, чийто книги имат най-силно вличние върху днешното движение “Ню Ейдж”, са се обучавали известно време под ръководството на учители от далечният Изток.

Едно от погрешните схващания, отклонили много хора от правия път и попречило им да направят връзката между пантеизма и окултизма, е неправилното разбиране на думите “мистичен” и “мистицизъм”, поне що се отнася до съвременната им употреба. Открих, че последователите на “Ню Ейдж” използват понятията “мистичен” и “мистицизъм” като взаимно заменяеми. Действително най-разпространеният речник сред последователите на “Ню Ейдж” е речникът на Невил Дрюри “Речник на Мистицизма и Окултизма”. По време на изследванията си отново и отново открих, че тези думи се използват като синоними. Най-сетне реших да потърся думата “мистичен” в “Уебстър”, за да видя какво означава тя в действителност. Една от дефинициите е “свързан с мистериите или езотеричните обреди, отнасящи се до тях; окултен”.

Излиза, че мистицизмът е просто по-мек, по-предпазлив начин за назоваване на окултизма. Това, което бе заблудило още повече хора и ги бе насочило в погрешна посока, е терминът “Ню Ейдж”, който звучи приятно, но всъщност е синоним на “мистицизъм” и “окултизъм”. В съвременният език да бъдеш последовател на “Ню Ейдж” и да бъдеш мистик и окултист е едно и също.

Поради тези тънкости много хора, привлечени от външните прояви на движението “Ню Ейдж”, не разбират факта, че те са прегърнали окултни идеи. Те рано или късно откриват, че практикуват окултизъм, но вече са така свързани с новата си вяра и практика, че често не са склонни да се обърнат и да се върнат. Окултното е привлекателно и хората се пристрастяват към него може би в същата или дори по-голяма степен, както към наркотиците променящи съзнанието.

Изпадането в променено състояние на съзнанието е изключително опасно. Действително има книги на “Ню Ейдж” за техниките, които вероятно биха те предпазили от лоши преживявания. Гурутата в Индия вземат предпазни мерки, когато потъват все по-дълбоко в медитативните състояния. Те се ужасяват от небрежността на практикуващите аматьори на Запад.

Преди няколко години специалист по хипноза е бил поканен в гимназията на моята племенница, за да демонстрира “изкуството си”. Той помолил доброволци да отидат на подиума, след което успял да ги доведе до състояние на транс. Две години по-късно, когато посетил същото училище, демонстрирал, че силата му над хипнотизираните е запазена. Той просто изрекъл ключовата дума и казват, че звукът на неговият глас хвърлил хипнотизираните преди ученици отново в транс. Това уплашило много ученици – и би следвало!

Ако този хипнотизатор поне дотук, изглежда, е бил доброжелателен, това не значи, че неговите практики не са окултни и не трябва да се избягват. Няма такова нещо като добър окултизъм или добра “бяла” магия. И двете са дело на Сатаната. Онова, което изглежда добро в сферата на окултното, само изглежда такова, докато Сатаната не реши да го използва за лошите си намерения. Никой не трябва да се заблуждава, че може да използва или манипулира окултните сили, за да постигне безболезнено “положителни промени”. Ако човек стори това, той ще бъде манипулираният, а не светът на духовете.

Хората от областта на философията и психологията, които са се ровили в окултното, като Карл Г. Юнг са имали подобни преживявания – само че те считат тези същества за архетипни образи или “идеални форми”. От друга страна, на последователните хуманисти, които не вярват в съществуването на царството на духовете, като общо правило им се явяват същества, представящи се за извънземни, които твърдят, че представляват по-висши форми на живот от други светове и затова са в състояние да общуват по начини, които хората не са открили.

Накратко казано, демоните ще кажат на хората това, което те искат да чуят и са склонни да приемат. Смайващо е, че толкова много хора, които отказват да повярват в съществуването на Бог, не са склонни, но само са склонни, но са и жадни да приемат такива лъжи. Времето не е променило много хората. Така е било и в старозаветната епоха.

Макар да е невъзможно да се знае точният брой на хората в САЩ, които са въвлечени в окултното, честно може да се каже, че те са се умножили с няколко хиляди през последните три десетилетия. Това движение има своите признати водачи и авторитети и бълва огромно количества книги и окултни писания, които се четат с вяра от техните последователи. Смятам, че ако се наложи, мога да съставя списък от най-малко хиляда организации на “Ню Ейдж”, които функционират само в тази страна. Някои от тези групи са малобройни и представляват малки общини, състоящи се от няколко дузини хора. Други организации, особено тези, изградени около по-големите издания, имат десетки хиляди хора в абонатните си списъци.

Убеден съм, че много от водачите на движението “Ню Ейдж” знаят какво точно правят и с кого влизат в контакт (демоничните духове). Много от новопосветените в окултизма, намиращо се под ръководството на тези водачи, може да не осъзнават, че във върховете се извършва култ към Луцифер. Но те разбират, че техниките и ритуалите, които практикуват, са свързани с окултизма.

Смятам че мнозинството от последователите на “Ню Ейдж” не попадат в нито една от тези категории. Те се движат по повърхността на нещата и в наивността си, не са наясно в какво са въвлечени. Такива хора са се свързвали с движението, зашото са споделяли повече или по-малко вярвания или практики, като сливане с природата, холистично здраве, световен мир, трансцендентална медитация, йога или други форми на окултната медитация. Аз съчувствам на тези хора, защото са били въвлечени в движението несъзнателно.

По традиция Теософското общество е не предната линия на движението, играейки важна роля за подготвянето на човечеството да приеме новият световен ред. Тази организация произвела много от широко четените класически окултни книги, като “Съдбата на Нациите”, “Новата поява на Христос”, “Ученичество на “Ню Ейдж” и “Тайното Учение”, написана от основателката на обществото Елена Петровна Блаватска.

На страница 53-та от “Тайното Учение” Блаватска цитира “Изгубеният Рай” на Милтън във връзка с “Падналият” или Сатаната, който заявява: “По-добре е да управлявам в ада, отколкото да слугувам в рая”. На същата страница тя декларира: “По-добре бъди човек, венец на земното творение и цар над нейния opus operatum (върховно създание), отколкото да се изгубиш сред безволевото войнство в рая”.

Източник:

http://www.xnetbg.com/new/40/115/153--

Любимите цветове на човешката психика

Склонността към определени цветове е една от индивидуалните черти на човека.Любимите ни цветове въздействат положително върху психиката ни, подобряват настроението ни, затова пък другите предизвикват у нас точно обратните емоции.
Дали наистина личните ни предпочитания разкриват психическата структура на човека?

ЗЕЛЕН

На ЗЕЛЕНИЯ трудно можете да внушите, че е камила - той си е човек реалист, който точно и сполучливо определя положението.
Не се поддава на илюзии, проверява възможностите си в конкретната ситуация, а мечтите си приземява и се стреми да ги реализира.
Има чувство за собственото си достойнство, мними са високомерието и арогантността му.
В действията си се стреми към перфекционизъм, което е понякога досадно дори и за самия него.Не се плаши от трудностите, упорито се стреми към целите си.

ЖЪЛТ

ЖЪЛТИЯТ не е драбнав, рядко бива материалист. Парите слабо го интересуват, което не винаги се харесва на близките му. Пропит със слънчев дух, той често не забелязва пречките по пътя си. Почти винаги намира някакво решение на проблемите си - дори в последната минута. Блестящ импровизатор. Действа интуитивно и понеже е бърз в оценките си, често дребните детайли му причиняват неприятности.

БЯЛ

БЕЛИЯТ живее в света на мечтите, в който всичко е възможно. Има склонност към философията и метафизиката, което създава впечатление, че не го е грижа за преходните блага.
Зает с големите дела той без желание поема отговорностите за проблемите на ежедневието.Вземането на важни решения също не е негова специалност.
Открит е към света, откровен е към хората, към идеите, готов е да се обърне към най-неочакваната страна, притежава големи творчески възможности и богата фантазия.

СИН

СИНИЯТ най-много цени спокойствието и реда, не понася дисхармонията.Търси разбиране за консерватизма си, което не винаги му се отдава. При това той не е особено последователен и издръжлив в стремежите си,при неуспех лесно се разстройва, меланхоличен е.
Той има нужда от подреден живот, от сигурност, в условията на независимост и свобода.

ЧЕРВЕН

ЧЕРВЕНИЯТ, както самият цвят е непредвидим, трудно се поддава на дефиниция. Бива досаден, понякога до такава степен, че става дори смешен. Има хедонистки наклонности, но умее решително - понякога малко нервно, да осъществява мечтите си. Той е прям, искрен и открит, очакващ признание, което всъщност рядко получава.
Има твърде високо мнение за собствените си достойнства и което е по-лошо - сам постоянно ги изтъква. Точно затова заобикалящият го свят се отнася с него с безразличие или снизхождение.

КАФЯВ

КАФЯВИЯТ се чувства най-добре в средата на устойчивите ценности, които му създават усещане за сигурност. Такива ценности за него са семейството и приятелите - проверените и непроменящите се с години приятели.
Рефлективен, дори меланхоличен, той умее все пак да бъде делови и сигурен в собственото си становище.
Той е песимист, който постоянно търси отрицанието на собствените си страхове.
Има малко консумативно отношение към света, обича комфорта и умее да си го създава.Не са му безразлични и чувствените наслади...

http://vbox7.com/play:c5252078

Из "Мактуб" на Паулу Коелю

Мисли за гъсеницата. Тя прекарва по-голямата част от живота си на земята, завиждайки на птиците и негодувайки срещу съдбата си и вида си. "Аз съм най-нещастното от всички създания — мисли си тя. Безобразно, отблъскващо и осъдено да пълзи по земята". Веднъж, обаче Майката Природа помолила гъсеницата да направи какавида. Гъсеницата се изумила, до този момент тя никога не била правила какавиди. Мислила си, че това е построяване на гроб и се подготвила да умре. Макар и нещастна в живота, който живяла до този момент, тя се оплакала на Бога: "Тъкмо привикнах към това положение на нещата, Господине, и ти ми взимаш и малкото, което имам." В отчаянието си, тя се завила в какавида и започнала да чака края си. След няколко дни, гъсеницата видяла, че се е превърнала в прекрасна пеперуда. Тя можела да лети в небето и била необикновено възхитена от това. Тя изпитала удивление от живота и от Божиите замисли.

Учителят казал: "Днес е хубав ден за занимания с нещо необичайно. Например, ние можем да танцуваме на улицата на път за работа. Да се вгледаме право в очите на непознат и да се обясним в любов на първия срещнат. Да дадем на началника си идея за нещо, което може да изглежда нелепо, идея, за която никога дотогава не сме споменавали. В такива дни воините на светлината могат да си позволят това. Днес можем да заплачем заради някоя древна несправедливост, която все още стърчи като кост и не можем да я преглътнем. Можем да позвъним някому, с който никога повече няма да си поговорим (но от когото с удоволствие ще получим телеграма). Днешният ден може да излезе извън рамките на сценария, който пишем всяка сутрин. Днес всяка грешка ще бъде разрешена и простена. Днес е ден за наслаждение от живота".

Учителят казал: "Много хора се страхуват от щастието. За тях да живееш пълноценен живот, означава да промениш множество от своите навици и да загубиш чувството си за индивидуалност. Ние често пъти се възмущаваме от добрите дела, които се стоварват върху нас. Ние не ги приемаме, тъй като това би ни заставило да се чувстваме длъжници на Бога. Ние си мислим: "По-добре да не пием от чашата на щастието, понеже когато се изпразни, ще страдаме сериозно". От страх да не се смалим, ние не растем. От страх да не заплачем, ние не се смеем".

Ева се разхождала в Едемската градина, когато я настигнала змията. "Изяж тази ябълка" - казала тя. Ева, научена от Бога, се отказала. "Изяж тази ябълка - настоявала змията. - Така ти ще станеш по-красива за своя мъж". "Това не ми е необходимо - отговорила Ева. - Той няма друг, освен мене". Змията се засмяла: "Разбира се, че има". Понеже Ева не повярвала, тя я завела на върха на хълма, където имало кладенец. "Тя е там долу. Точно тук я скри Адам". Ева погледнала надолу и видяла красива жена, отразена във водата. А след това изяла ябълката, предложена й от змията.

* * *

"...Ние се движихме с толкова бързо темпо, че вече не знаехме какво правим. Сега трябва да почакаме, докато ни догонят душите ни..."

"Глупак" от Иван Сергеевич Тургенев

Имаше едно време един глупак.
Той дълго си живя безгрижно, но постепенно до него започнаха да достигат слухове, че навсякъде се слави като голям глупец.
Смути се глупакът и се закъхъри как да спре тези неприятни слухове.
Внезапна мисъл озари накрая глупавичката му глава...И той, без да се бави нито миг, започна да действа.
Срещна го на улицата един познат и взе да хвали известен художник...
-Моля ви се! - възкликна глупакът. - Тоя художник е отдавна в архива...и вие не знаете?Не очаквах това от вас...колко сте изостанали!
Познатият се уплаши и тутакси се съгласи с глупака.
- Каква прекрасна книга прочетох днес! - му каза друг познат.
-Моля ви се! - възкликна глупакът. - Как не ви е неудобно.Нищо не струва тази книга; всички отдавна я отрекоха. Не знаете ли? Колко сте изостанали.
И този познат се уплаши и се съгласи с глупака.
- Какъв прекрасен човек е приятелят ми Н.Н.! - каза на глупака трети познат. - Наистина благородно същество.
-Моля ви се! - възкликна глупакът. - Н.Н. е добре известен подлец! Ограби всичките си роднини.Кой не знае това? Колко сте изостанали!
И третият познат се уплаши и се съгласи с глупака, отрече се от приятеля си.
И когото, каквото и да хвалеха пред глупака, той за всичко си имаше едно и също възражение.
Само понякога ще прибави с укор:
- А вие все още ли вярвате в авторитетите?
- Зъл човек!Злъчен! - започнаха да говорят за глупака познатите му. - Но затова пък - какъв ум!
- И какъв език има - добавяха други. - О, да, той е талант!
Всичко свърши с това, че един издател предложи на глупака да завежда критичния отдел в неговия весник.
И глупакът започна да критикува всичко и всички, без ни най-малко да променя своя маниер, нито своите възклицания.
Сега той, който някога роптаеше против авторитетите, е сам авторитет - а младежите благоговеят пред него и се страхуват от него.
Пък и какво да правят горките младежи? Макар, че не трябва изобщо да се благоговее...Но иди, че не благоговей - ще те сметнат за изостанал.
Глупаците виреят само между страхливци!
април 1878