Мисли на Франц Кафка продължение

"... се почувствах като пещерен човек, който отначало също на шега и с големи почивки търкаля каменен блок към отвора на пещерата си, след което обаче, когато каменния блок затули светлината на пещерата и я лиши от въздух, смътно се изплашва и със забележително усърдие се опитва да изтласка камъка на вън. Той обаче е натежал десеторно и в страха си човекът трябва да напрегне всички свои сили, за да могат светлината и въздухът да нахлуят отново..."