Против смъртната присъда

/Есе/

Всеки ден научаваме от медиите за множество  извършени престъпления, голяма част от които са свързани с жестоки убийства. Следвайки древния закон:”Око за око,зъб за зъб”, който задоволява природно заложеното ни желание за мъст някои от нас може би си казват: Смърт за убиеца!Може ли смъртта като отмъщение да възстанови това, което сме загубили?Убиваш престъпника и за него всичко свършва, но това не облекчава мъката на засегнатите роднини. Те ще продължават да я носят със себе си цял живот, а към нея ще се прибави и скритата вина от отнемането на още един човешки живот. А и целта на наказанието не е да възстанови загубите от престъплението, а по- скоро да защити  от извършването на друго такова. Наказанието възпира всички останали лица от подобно действие, демонстрирайки защитеност на свободата, действеност на законите. Това се постига не чрез всяване на ужас с публично изпълнение на присъди както в миналото. Възпира не страхът от страданието, а съзнанието за защитеност.  И вместо да спре насилието, смъртното наказание го поражда и засилва! Убийството е тежко обществено престъпление и висша проява на жестокост и нехуманност от страна на всеки, който го извършва. Наказването със смърт означава, че органите съдебната власт отговарят на насилието с насилие. Никой няма право да отнема човешки живот. Ако един престъпник е убил човек, той трябва да бъде съден и наказан, за да разбере той и обществото, че това е неправомерно действие. Но ако неговата присъда е смъртно наказание, това би объркало обществото и би означавало, че отнемането на човешки живот за едни е наказуемо, а за други не! Разбира се, това е недопустимо, тъй като всички са равни пред закона.

     По силата на чл. 36, ал. 3 от Наказателния ни кодекс (НК) в Република България няма смъртно наказание. Най-тежкото наказание, предвидено в НК, е доживотният затвор, а за най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Системата на наказанията по НК съответства на целите, които се преследват с тяхното налагане. Най-общо тези цели са да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него, да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Естествено, тези цели са несъвместими с налагането на смъртно наказание. Нещо повече – в НК изрично е посочено, че наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.

   Смъртното наказание е фатално. При съдебна грешка се превръща в престъпление на държавата, което тя не може да компенсира. Неточни или недостатъчни доказателства, неправилно провеждане на разследването и подобни грешки на следователи или други органи на реда (грешки, които все пак са човешки и напълно възможни, а и в повечето случаи – напълно неумишлени и несъзнателни) биха довели до осъждането на невинен човек. Така, ако той бъде осъден на смърт, ще бъде пролята кръвта на невинен човек! И тя ще лепне върху ръцете и съвестта не само на съдията, прокурора и “палача”, а върху цялото общество, допуснало да загуби свой член по такъв нелеп начин!!! Един единствен несправедливо екзекутиран на тази планета прави отмяната на смъртното наказание морален дълг на всяко общество, което счита себе си за “напреднало”. Ако тези хора, които са попаднали на грешното място в грешното време или са били натопени от истинските виновници бяха осъдени на доживотен затвор, техните роднини, приятели и адвокати щяха да намерят начин да докажат невинността  им и да си ги приберат обратно у дома. След като сърцата им спрат да бият, обаче, това става невъзможно. Смъртта е необратим процес.

Има ли държавата право да отнеме нещо, което не е създала? Държавата не дава живот, следователно няма етическото право да  го отнема, да унищожава нещо, което не й принадлежи. А и се появява противоречие – не може държава в която убийството е престъпление да практикува убийство като наказание! Разумно е такива престъпници да се изолират от обществения живот. Изключването за определен срок или лишаването от свобода до живот  има за цел да „отърве” обществото от извършителя завинаги. Нима има по-лошо наказание от това да ти отнемат свободата. Присъдата доживотен затвор е равна на бавна смърт.

Смъртта би била лесно бягство от разрушения живот. Ако приемем, че убиецът е човек загубил представите си кое е добро и кое зло, неосъзнаващ правилното и неправилното, убивайки го ние го лишаваме от възможността някога да ги разбере. Оставайки жив макар и без свобода той има шанса да се промени.

Темата за смъртното наказание е болезнена за много хора. Някой го определят като жестока и безмилостна крайна мярка на правораздаване, други като справедливо наказание за убийци и престъпници. Близките на убити и пострадали хора и деца се молят то да бъде законно прието и прилагано, за да има възмездие. В тези моменти те едва ли си задават въпроса дали това е морално и етично, роднините на пострадалите просто желаят успокоение за самите себе си, че този човек, убил детето им например, няма да го направи пак. И въпреки това, замисляйки се над основните човешки права и свободи, смъртното наказание се явява един наистина варварски акт, който би ни върнал стотици години назад във времето. Трудно се взема решението да живее ли даден човек или да умре. Трудно е от морална гледна точка. И от етична също. Може би затова в по-голяма част от държавите смъртното наказание е отменено и не се прилага. Може би защото така е по-лесно. Може би защото така се бяга от отговорност. Може би защото така трябва. Може би ако повелята на Христос “Обичай ближния си” е в главата на всеки по всяко време, то тогава няма да има нужда от тези решения. Може би тогава няма да има и престъпления .