Ню ейдж движението

Май всеки вече е попадал на информация - книга, предаване или нещо друго свързано с така нареченото позитивно мислене. Какво точно обаче е то, от къде идва и каква е основната му идея? Иска ми се да събера цялата налична информация на едно място и да видим какъв извод можем да направим.

Движението Ню Ейдж и колко ново всъщност е то

Съществуват много убеждения и обичаи, наречени Ню ейдж, които хората свързват с модерните хора на двайсет или трийсет и няколко години. Но истинското движение Ню ейдж всъщност въобще не е ново.
Ако някога сте слушали Ню ейдж музика, сигурно ще си помислите, че знаете за какво се отнася термина Ню ейдж - алтернативна духовна субкултура, вярваща в холистичното изцеление, енвиронментализма, духовните преживявания, прераждането и медитацията и т.н. Тези дейности са част от описаните от мас медиите характеристики на Ню ейджа, който е започнал в средата на 80-те в Америка. Споменатите принципи съдържат и по-неосезаеми характерности като насочването на сили, кристали, НЛО, кръгове в посевите и всякакви планетарни мистерии. В късните 80 изскачат всякакви списания, предназначени за Ню ейдж вярващите- „Психически пътеводител”, „Гласът на Ню ейдж”, „Ню ейдж разпространител” и „Йога журнал”.
Разнообразните дейности, следвани от Ню ейдж субкултурата, включват вземането на участие в групи за обучение и медитации, лекции, улични панаири, както и закупуването на музика, книги, кристали, тамян, пирамиди за изцеляване или придобиване на енергия. Ню ейдж хората често покровителстват предсказващите съдбата, знахарите и духовните съветници. Според американския писател Кен Уилбър поне 80% от Ню ейдж духовността се крепи основно на митично-магическото мислене в контраст с истинското световно съзнание. Философията и космологията на Ню ейдж движението включва широк кръг убеждения, като някои от тях са изброени по-долу:
Живот след смъртта - съзнанието продължава да съществува даже и след смъртта чрез прераждането. Така човек продължава да се учи.
Духовна енергия - географските места, като Бермудските пирамиди или Стоунхендж, ни даряват с духовна енергия.
Синхронност - съвпаденията имат духовно значение и съдържат духовни уроци, които могат да образоват хората, които са открити да ги научат. Според това убеждение всичко е универсално свързано чрез Бог и всеки участва и съществува в една и съща енергия, работейки за постигането на една и съща цел.
Астрология - зодиите и хороскопите са инструментална и интерпертационна информация за човешките връзки, събития, личности и други светски насоки.
Квантови механизми - автори, като Дийпек Чопра, Фред Алън Улф и Гари Зукав са интерпретирали хайзенбергския принцип на несигурността и квантовото заплитане, изтъквайки че физичния свят е само това, в което ние самите вярваме, тъй като всички обекти във Вселената са еднакви, а съществуването е безкрайно.
Позитивно мислене - позитивната нагласа и повтарящите се неща ще доведат до успех, а хората с дълбоко духовно съзнание ще доведат до промени в цялата популация. Хората носят отговорността да са креативни и да работят активно за телесното изцеляване и изцеляването на света, в който живеем.
Реализиране на потенциал - източните практики, като йога, тай чи, и рейки, помагат на личността да стане едно цяло и да разгърне пълния си потенциал.
Духовни същества - ако отворим себе си за тяхното насочване и следваме техните съвети, ще бъдем духовно пробудени от такива духовни същества, като ангели, духове, феи и др.

Ню ейдж движението се е разпростряло в света под формата на безбройни култури и общности, всяка интерпретираща и развиваща свои собствени концепции и убеждения. Много Ню ейдж последователи вярват, че храната въздейста не само на тялото, но и на душата и затова предпочитат свежата органична вегетарианска храна. Други пък вярват, че постенето помага за достигане на по-високи нива на съзнанието и до пречистването на тялото и духа. Слушането на Ню ейдж музика и медитирането водят до избистряне на съзнанието от световната лудост и позволяват на духа и тялото свободата да се изцерят без нуждата и намесата не традиционните медицински и психиатрични решения.
Въпреки че тези Ню ейдж последователи от 80-те навярно смятат себе си за създателите на тази субкултура, те всъщност са разгърнали идеи, съществували много преди тяхното раждане. Някои от елементите на Ню ейдж движението се появяват в метафизичните движения от 1800, включително Теософия, Спиритуализъм и Нова мисъл, а алтернативните медицински подходи са част от Ню ейдж мисленето от 19 в. Тази ера е родила и много езотерични и окултни традиции, като магията, алхимията и астрологията.
Първото познато използване на Ню ейджа в контекста на тези идеи се появява в книгата „Тайната доктрина: на Мадам Блаватска, публикувана през 1888. А терминът Ню ейдж се появява още по рано при Уилям Блейк в увода му към „Милтън: Поема”, която е написана около 1809. Така че макар и много млади хора да си мислят, че те са откриватели на Ню ейджа, те всъщност са наследили и доразвили идеите на своите пра-пра родители. Чудя се дали мисълта за това не ги дразни?
Източник: http://sanovnik.bg/n4-3471-%D0%94%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%9D%D1%8E_%D0%95%D0%B9%D0%B4%D0%B6_%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%B2%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B5_%D1%82%D0%BE
Погледа на човека последовател на ню ейдж движението не е насочен вече към Бог, а към самия себе си. Дори идеята за Бога изцяло се измества с идеята че човека е Бог...
http://www.prozoretz.bg/4112.pdf

Ето и друго мнение срещу това движение:
Лъжата Ню Ейдж

Article Index
Лъжата "Ню Ейдж"
Page 2
All Pages

Страница 1 от 2

В поредица от статии, искам да разоблича с мои думи и с помощта на други автори една от най-големите заплахи в духовното развитие на човека. "Религията" "Ню Ейдж" ("Новата Епоха"). Приятно четене Изразена просто, религията на “Ню Ейдж” е пантеизмът – вярата, че Бог е съвкупност от всичко, което съществува. Според пантеизма няма отделен Бог, вместо това, тяхната концепция за Бога се състои в това, което те наричат Божа сила (или жизнена сила). Те учат, че тази енергия или Божа сила произтича през всички живи същества – растения, животни и човешки същества. Тъй като тази Божа сила тече през всички нас, те правят логическият извод, че затова и ние трябва да сме богове или най-малкото част от Бога.

Поради тази вяра повечето пантеисти автоматично поддържат концепцията за едно световно управление, тъй като световното единство е от съществено значение за правилното протичане на Божията сила. Тогава човечеството ще извърши “квантов скок” към по-високо равнище на съществуване. В резултат на това всички хора изведнъж ще получат мистични сили да правят неща, които никога преди това не са могли да правят. Ще настъпи “Ню Ейдж” на просветление – Новият Световен Ред ще бъде роден.

Учудващо е че човек може да се поддаде на тези лъжливи учения, след като пантеизмът ясно се основава на двете най-стари лъжи на Сатаната – същите лъжи, които вкарват в грях Адам и Ева. Змията подмамва първата двойка към греха, като им обещава, че ако ядат от забранения плод, те: 1) никога няма да умрат и 2) ще станат подобни на Бога (историята за Адам и Ева никога не е била истина в буквалния смисъл – бележки Horus).

Изглежда, че човек е способен на всичко тъкмо, за да избяга от отговорност и подчинение пред един по-висш авторитет. Смятам, че най-голямата притегателна сила на пантеизма се крие в схващането, че човек няма отговорност пред един персонален Бог. Хората са по-склонни да вярват на илюзорната лъжа и да си бъдат самият авторитет на себе си, отколкото да приемат истината и да се доближат към любящ Създател.

Друго нещо, което открих, бе, че практиките на окултизма произлизат от пантеистичните вярвания, което най-добре личи в областта на магьосничеството. Противно на приетото схващане, много (може би повечето) магоьсници не вярват в Сатаната, нито се съгласяват да практикуват сатанински ритуали. Повечето магьосници и вълшебници вярват, че магьосническата сила се състои просто в манипулиране на силите на природата или на Божата сила (пантеизъм).

Пантеизмът е сатанинска религия. Въпреки че прекият култ към Сатаната (сатанизмът) е привлякъл някои последователи, повечето хора не биха се забъркали в него, поради очевидно злата му окраска. Вместо него съществува нещо много по-изтънчено – пантеизмът, развит, за да привлича масите в лицето на “Ню Ейдж”.

Ако практиките на окултизма произхождат от пантеистичните вярвания, то оттук следва, че водачите на източните пантеистични религии трябва да са водещите експерти в оклутизма по света. Открих, че заклетите последователи на “Ню Ейдж”, онези които са навлезли дълбоко в окултното, смятат източните религиозни водачи за водещи авторитети по окултизъм – така индийските религиозни учители и йоги са могли да привлекат много последователи на Запад. Обаче най-почитаните от последователите на “Ню Ейдж” духовни водачи са тибетските монаси, живеещи при своя духовен учител – Далай Лама. Много видни представители на Теософското общество като Алис Бейли и Елена Петровна Блаватска, чийто книги имат най-силно вличние върху днешното движение “Ню Ейдж”, са се обучавали известно време под ръководството на учители от далечният Изток.

Едно от погрешните схващания, отклонили много хора от правия път и попречило им да направят връзката между пантеизма и окултизма, е неправилното разбиране на думите “мистичен” и “мистицизъм”, поне що се отнася до съвременната им употреба. Открих, че последователите на “Ню Ейдж” използват понятията “мистичен” и “мистицизъм” като взаимно заменяеми. Действително най-разпространеният речник сред последователите на “Ню Ейдж” е речникът на Невил Дрюри “Речник на Мистицизма и Окултизма”. По време на изследванията си отново и отново открих, че тези думи се използват като синоними. Най-сетне реших да потърся думата “мистичен” в “Уебстър”, за да видя какво означава тя в действителност. Една от дефинициите е “свързан с мистериите или езотеричните обреди, отнасящи се до тях; окултен”.

Излиза, че мистицизмът е просто по-мек, по-предпазлив начин за назоваване на окултизма. Това, което бе заблудило още повече хора и ги бе насочило в погрешна посока, е терминът “Ню Ейдж”, който звучи приятно, но всъщност е синоним на “мистицизъм” и “окултизъм”. В съвременният език да бъдеш последовател на “Ню Ейдж” и да бъдеш мистик и окултист е едно и също.

Поради тези тънкости много хора, привлечени от външните прояви на движението “Ню Ейдж”, не разбират факта, че те са прегърнали окултни идеи. Те рано или късно откриват, че практикуват окултизъм, но вече са така свързани с новата си вяра и практика, че често не са склонни да се обърнат и да се върнат. Окултното е привлекателно и хората се пристрастяват към него може би в същата или дори по-голяма степен, както към наркотиците променящи съзнанието.

Изпадането в променено състояние на съзнанието е изключително опасно. Действително има книги на “Ню Ейдж” за техниките, които вероятно биха те предпазили от лоши преживявания. Гурутата в Индия вземат предпазни мерки, когато потъват все по-дълбоко в медитативните състояния. Те се ужасяват от небрежността на практикуващите аматьори на Запад.

Преди няколко години специалист по хипноза е бил поканен в гимназията на моята племенница, за да демонстрира “изкуството си”. Той помолил доброволци да отидат на подиума, след което успял да ги доведе до състояние на транс. Две години по-късно, когато посетил същото училище, демонстрирал, че силата му над хипнотизираните е запазена. Той просто изрекъл ключовата дума и казват, че звукът на неговият глас хвърлил хипнотизираните преди ученици отново в транс. Това уплашило много ученици – и би следвало!

Ако този хипнотизатор поне дотук, изглежда, е бил доброжелателен, това не значи, че неговите практики не са окултни и не трябва да се избягват. Няма такова нещо като добър окултизъм или добра “бяла” магия. И двете са дело на Сатаната. Онова, което изглежда добро в сферата на окултното, само изглежда такова, докато Сатаната не реши да го използва за лошите си намерения. Никой не трябва да се заблуждава, че може да използва или манипулира окултните сили, за да постигне безболезнено “положителни промени”. Ако човек стори това, той ще бъде манипулираният, а не светът на духовете.

Хората от областта на философията и психологията, които са се ровили в окултното, като Карл Г. Юнг са имали подобни преживявания – само че те считат тези същества за архетипни образи или “идеални форми”. От друга страна, на последователните хуманисти, които не вярват в съществуването на царството на духовете, като общо правило им се явяват същества, представящи се за извънземни, които твърдят, че представляват по-висши форми на живот от други светове и затова са в състояние да общуват по начини, които хората не са открили.

Накратко казано, демоните ще кажат на хората това, което те искат да чуят и са склонни да приемат. Смайващо е, че толкова много хора, които отказват да повярват в съществуването на Бог, не са склонни, но само са склонни, но са и жадни да приемат такива лъжи. Времето не е променило много хората. Така е било и в старозаветната епоха.

Макар да е невъзможно да се знае точният брой на хората в САЩ, които са въвлечени в окултното, честно може да се каже, че те са се умножили с няколко хиляди през последните три десетилетия. Това движение има своите признати водачи и авторитети и бълва огромно количества книги и окултни писания, които се четат с вяра от техните последователи. Смятам, че ако се наложи, мога да съставя списък от най-малко хиляда организации на “Ню Ейдж”, които функционират само в тази страна. Някои от тези групи са малобройни и представляват малки общини, състоящи се от няколко дузини хора. Други организации, особено тези, изградени около по-големите издания, имат десетки хиляди хора в абонатните си списъци.

Убеден съм, че много от водачите на движението “Ню Ейдж” знаят какво точно правят и с кого влизат в контакт (демоничните духове). Много от новопосветените в окултизма, намиращо се под ръководството на тези водачи, може да не осъзнават, че във върховете се извършва култ към Луцифер. Но те разбират, че техниките и ритуалите, които практикуват, са свързани с окултизма.

Смятам че мнозинството от последователите на “Ню Ейдж” не попадат в нито една от тези категории. Те се движат по повърхността на нещата и в наивността си, не са наясно в какво са въвлечени. Такива хора са се свързвали с движението, зашото са споделяли повече или по-малко вярвания или практики, като сливане с природата, холистично здраве, световен мир, трансцендентална медитация, йога или други форми на окултната медитация. Аз съчувствам на тези хора, защото са били въвлечени в движението несъзнателно.

По традиция Теософското общество е не предната линия на движението, играейки важна роля за подготвянето на човечеството да приеме новият световен ред. Тази организация произвела много от широко четените класически окултни книги, като “Съдбата на Нациите”, “Новата поява на Христос”, “Ученичество на “Ню Ейдж” и “Тайното Учение”, написана от основателката на обществото Елена Петровна Блаватска.

На страница 53-та от “Тайното Учение” Блаватска цитира “Изгубеният Рай” на Милтън във връзка с “Падналият” или Сатаната, който заявява: “По-добре е да управлявам в ада, отколкото да слугувам в рая”. На същата страница тя декларира: “По-добре бъди човек, венец на земното творение и цар над нейния opus operatum (върховно създание), отколкото да се изгубиш сред безволевото войнство в рая”.

Източник:

http://www.xnetbg.com/new/40/115/153--

Любимите цветове на човешката психика

Склонността към определени цветове е една от индивидуалните черти на човека.Любимите ни цветове въздействат положително върху психиката ни, подобряват настроението ни, затова пък другите предизвикват у нас точно обратните емоции.
Дали наистина личните ни предпочитания разкриват психическата структура на човека?

ЗЕЛЕН

На ЗЕЛЕНИЯ трудно можете да внушите, че е камила - той си е човек реалист, който точно и сполучливо определя положението.
Не се поддава на илюзии, проверява възможностите си в конкретната ситуация, а мечтите си приземява и се стреми да ги реализира.
Има чувство за собственото си достойнство, мними са високомерието и арогантността му.
В действията си се стреми към перфекционизъм, което е понякога досадно дори и за самия него.Не се плаши от трудностите, упорито се стреми към целите си.

ЖЪЛТ

ЖЪЛТИЯТ не е драбнав, рядко бива материалист. Парите слабо го интересуват, което не винаги се харесва на близките му. Пропит със слънчев дух, той често не забелязва пречките по пътя си. Почти винаги намира някакво решение на проблемите си - дори в последната минута. Блестящ импровизатор. Действа интуитивно и понеже е бърз в оценките си, често дребните детайли му причиняват неприятности.

БЯЛ

БЕЛИЯТ живее в света на мечтите, в който всичко е възможно. Има склонност към философията и метафизиката, което създава впечатление, че не го е грижа за преходните блага.
Зает с големите дела той без желание поема отговорностите за проблемите на ежедневието.Вземането на важни решения също не е негова специалност.
Открит е към света, откровен е към хората, към идеите, готов е да се обърне към най-неочакваната страна, притежава големи творчески възможности и богата фантазия.

СИН

СИНИЯТ най-много цени спокойствието и реда, не понася дисхармонията.Търси разбиране за консерватизма си, което не винаги му се отдава. При това той не е особено последователен и издръжлив в стремежите си,при неуспех лесно се разстройва, меланхоличен е.
Той има нужда от подреден живот, от сигурност, в условията на независимост и свобода.

ЧЕРВЕН

ЧЕРВЕНИЯТ, както самият цвят е непредвидим, трудно се поддава на дефиниция. Бива досаден, понякога до такава степен, че става дори смешен. Има хедонистки наклонности, но умее решително - понякога малко нервно, да осъществява мечтите си. Той е прям, искрен и открит, очакващ признание, което всъщност рядко получава.
Има твърде високо мнение за собствените си достойнства и което е по-лошо - сам постоянно ги изтъква. Точно затова заобикалящият го свят се отнася с него с безразличие или снизхождение.

КАФЯВ

КАФЯВИЯТ се чувства най-добре в средата на устойчивите ценности, които му създават усещане за сигурност. Такива ценности за него са семейството и приятелите - проверените и непроменящите се с години приятели.
Рефлективен, дори меланхоличен, той умее все пак да бъде делови и сигурен в собственото си становище.
Той е песимист, който постоянно търси отрицанието на собствените си страхове.
Има малко консумативно отношение към света, обича комфорта и умее да си го създава.Не са му безразлични и чувствените наслади...

http://vbox7.com/play:c5252078

Из "Мактуб" на Паулу Коелю

Мисли за гъсеницата. Тя прекарва по-голямата част от живота си на земята, завиждайки на птиците и негодувайки срещу съдбата си и вида си. "Аз съм най-нещастното от всички създания — мисли си тя. Безобразно, отблъскващо и осъдено да пълзи по земята". Веднъж, обаче Майката Природа помолила гъсеницата да направи какавида. Гъсеницата се изумила, до този момент тя никога не била правила какавиди. Мислила си, че това е построяване на гроб и се подготвила да умре. Макар и нещастна в живота, който живяла до този момент, тя се оплакала на Бога: "Тъкмо привикнах към това положение на нещата, Господине, и ти ми взимаш и малкото, което имам." В отчаянието си, тя се завила в какавида и започнала да чака края си. След няколко дни, гъсеницата видяла, че се е превърнала в прекрасна пеперуда. Тя можела да лети в небето и била необикновено възхитена от това. Тя изпитала удивление от живота и от Божиите замисли.

Учителят казал: "Днес е хубав ден за занимания с нещо необичайно. Например, ние можем да танцуваме на улицата на път за работа. Да се вгледаме право в очите на непознат и да се обясним в любов на първия срещнат. Да дадем на началника си идея за нещо, което може да изглежда нелепо, идея, за която никога дотогава не сме споменавали. В такива дни воините на светлината могат да си позволят това. Днес можем да заплачем заради някоя древна несправедливост, която все още стърчи като кост и не можем да я преглътнем. Можем да позвъним някому, с който никога повече няма да си поговорим (но от когото с удоволствие ще получим телеграма). Днешният ден може да излезе извън рамките на сценария, който пишем всяка сутрин. Днес всяка грешка ще бъде разрешена и простена. Днес е ден за наслаждение от живота".

Учителят казал: "Много хора се страхуват от щастието. За тях да живееш пълноценен живот, означава да промениш множество от своите навици и да загубиш чувството си за индивидуалност. Ние често пъти се възмущаваме от добрите дела, които се стоварват върху нас. Ние не ги приемаме, тъй като това би ни заставило да се чувстваме длъжници на Бога. Ние си мислим: "По-добре да не пием от чашата на щастието, понеже когато се изпразни, ще страдаме сериозно". От страх да не се смалим, ние не растем. От страх да не заплачем, ние не се смеем".

Ева се разхождала в Едемската градина, когато я настигнала змията. "Изяж тази ябълка" - казала тя. Ева, научена от Бога, се отказала. "Изяж тази ябълка - настоявала змията. - Така ти ще станеш по-красива за своя мъж". "Това не ми е необходимо - отговорила Ева. - Той няма друг, освен мене". Змията се засмяла: "Разбира се, че има". Понеже Ева не повярвала, тя я завела на върха на хълма, където имало кладенец. "Тя е там долу. Точно тук я скри Адам". Ева погледнала надолу и видяла красива жена, отразена във водата. А след това изяла ябълката, предложена й от змията.

* * *

"...Ние се движихме с толкова бързо темпо, че вече не знаехме какво правим. Сега трябва да почакаме, докато ни догонят душите ни..."

"Глупак" от Иван Сергеевич Тургенев

Имаше едно време един глупак.
Той дълго си живя безгрижно, но постепенно до него започнаха да достигат слухове, че навсякъде се слави като голям глупец.
Смути се глупакът и се закъхъри как да спре тези неприятни слухове.
Внезапна мисъл озари накрая глупавичката му глава...И той, без да се бави нито миг, започна да действа.
Срещна го на улицата един познат и взе да хвали известен художник...
-Моля ви се! - възкликна глупакът. - Тоя художник е отдавна в архива...и вие не знаете?Не очаквах това от вас...колко сте изостанали!
Познатият се уплаши и тутакси се съгласи с глупака.
- Каква прекрасна книга прочетох днес! - му каза друг познат.
-Моля ви се! - възкликна глупакът. - Как не ви е неудобно.Нищо не струва тази книга; всички отдавна я отрекоха. Не знаете ли? Колко сте изостанали.
И този познат се уплаши и се съгласи с глупака.
- Какъв прекрасен човек е приятелят ми Н.Н.! - каза на глупака трети познат. - Наистина благородно същество.
-Моля ви се! - възкликна глупакът. - Н.Н. е добре известен подлец! Ограби всичките си роднини.Кой не знае това? Колко сте изостанали!
И третият познат се уплаши и се съгласи с глупака, отрече се от приятеля си.
И когото, каквото и да хвалеха пред глупака, той за всичко си имаше едно и също възражение.
Само понякога ще прибави с укор:
- А вие все още ли вярвате в авторитетите?
- Зъл човек!Злъчен! - започнаха да говорят за глупака познатите му. - Но затова пък - какъв ум!
- И какъв език има - добавяха други. - О, да, той е талант!
Всичко свърши с това, че един издател предложи на глупака да завежда критичния отдел в неговия весник.
И глупакът започна да критикува всичко и всички, без ни най-малко да променя своя маниер, нито своите възклицания.
Сега той, който някога роптаеше против авторитетите, е сам авторитет - а младежите благоговеят пред него и се страхуват от него.
Пък и какво да правят горките младежи? Макар, че не трябва изобщо да се благоговее...Но иди, че не благоговей - ще те сметнат за изостанал.
Глупаците виреят само между страхливци!
април 1878

Умнизми :)

Човешко е да се греши, но за да се объркат съвсем нещата е необходим компютър.

Когато двама се карат, виновен е по-умният.

На 18 всички отговори са известни. Въпросите стават ясни на 40.

Който се смее последен навярно не е разбрал вица.

Господ ще ми прости греховете нали – това му е работата.

Не лети прекалено високо – няма да те забележат.

Всяко решение ражда нови проблеми.

Мъдростта – това е умение да разбереш,  кога да спреш. (Гьоте)

Невъзможно е да се направи нещо глупакоустойчиво – глупаците сa така изобретателни.

Да би мирно чертало, не би изпит видяло.

Ние не знаем какво искаме, но го искаме от сърце.

Ако нямаш врагове, значи нищо не си постигнал.

Казване и доказване са две различни неща.

Дойдох, видях, навредих !

Глупави мисли хрумват на всеки, но умният не ги казва.

Не мисли много, ще кажеш някоя глупост.

Глупостта е дар Божи, но не бива да се злоупотребява с нея.

По-добре е да мълчиш и да те считат за глупак, отколкото да говориш и да премахнеш всякакво съмнение.

Който няма, лесно обещава.

Един за всички – всички за един! Но този един да съм аз.

Вината на агнето е в това, че вълкът е гладен.

Във всеки от нас спи гения. И със всеки изминат ден заспива все по-дълбоко!

10-ТЕ ЛЮБИМИ ФРАЗИ НА ЗНАЦИТЕ В ЗОДИАКА

Овен:
1. По-добре не спорете с мен.
2. Първо ще го направя, а после ще помисля.
3. Там където останалите спират, аз натискам газта.
4. Ще бъда вечно млад.
5. Направи го като мен – и без това няма да го направиш по-добре.
6. Най-трудното е да изслушаш събеседника докрай.
7. Упорството не е порок.
8. Лесно е да се контролира ситуацията, сложно – собствените емоции.
9. Един овен е добре, два овена са много.
10. Не нападам пръв, но не дай Боже да ме засегнат.

Телец:
1. Не ми е жал за парите, дето похарчих, жалко че бих толкова път.
2. Не ми трябва чуждо, не пипай моето.
3. И най-лошият мир е по-добър от най-добрата кавга.
4. Не безпокой този, който се е установил.
5. По-добре красив диван, отколкото красив залез.
6. Яденето е сериозно нещо.
7. Галеното теленце от две майки суче.
8. Когато си втори икономисваш сили.
9. Не мога да понасям запалки-еднодневки!
10. Дегустатор – това е истинското ми призвание.

Близнаци:
1. Днес не съм такъв като вчера.
2. Който владее ситуацията, владее инфомацията.
3. Един акъл е добре, два – още по-добре, особено ако принадлежат на един и същи човек
4. Фигаро тук, Фигаро там.
5. Идета, както и всички продукти, не бива да залежава.
6. Един телевизор, телефон в къщата - хдобре, а три още по-добре.
7. Който не е успял, той е закъснял.
8. Движа се по живота като скутер по вода – без да потъвам, ама затова пък бързо.
9. На пазара не отговарям за пазаруването.
10. Обичам количеството защото за качеството не ми остава време.

Рак:
1. Моят дом е моята крепост.
2. Да глезя другите е истинското ми призвание.
3. От всичко на света е най-добре да се запасиш с търпение.
4. Този, който умее да чакам, постига всичко.
5. Срещай се с приятели вкъщи, а не в кафето.
6. Нищо не стопля така душата както вида на пълен хладилник.
7. П-добре спестявай и търпи, но нещо хубаво купи.
8. Тежко се живее там, където няма къде да се скриеш.
9. Нося навсякъде миналото на гърба си.
10. Нима едно палто се износва за 20 години?

Лъв:
1. Ще ви поведа към светлата далечна шир.
2. По-добре да помагаш, отколкото да ти помагат.
3. Добри маниери - половин успех.
4. Слънцето свети за Лъвовете.
5. По-добре хубава длъжност и кабинет, отколкото добра заплата.
6. Обичам да печеля много, но и да харча много.
7. По-добре да имаш у вас роял, отколкото пияно – пък дори и да няма кой да свири на него.
8. Въпреки приветливия си вид, в душата си съм диктатор.
9. Ако ще се прави нещо – да е по-голямо.
10. Защо ви е слънце, щом аз съм с вас????

Дева:
1. С труд и търпение всичко се постига.
2. Скромността краси не само девойката, но и девата.
3. Всеки живее за себе си, но служи на другите.
4. Навсякъде е нужен ред – и в мислите, и в кухнята.
5. Докажи ми определено логично, че сме създадени един за друг.
6. Кривият таван направо ме побърква.
7. В големите мащаби се губя.
8. Не мога да извадя костилките на цяла кофа череши.
9. Във всяка Дева се крие истинска дама.
10. Мухоморката трябва непременно да бие на очи, а бялата гъба и така си е добре.


Везни:
1. Без партньор съм като без ръце.
2. Най-противното нещо е да се спори.
3. Побеждавай съгласявайки се.
4. Принципни са само глупаците
5. Ще въвлека който и да е в каквото и да е.
6. Красотата ще спаси света.
7. Всичко трябва да се прави с настроение.
8. Най-трудното е да направиш избор.
9. Не над всички \"i\" трябва да се постави точка.
10. И сега не знам дали съм за белите или за червените.

Скорпион:
1. Жалко е когато няма кого да ужилиш.
2. Всяко събитие е като дивана: в него винаги има скрити пружини.
3. За усмивка трябва да има сериозна причина.
4. Можеш да се освободиш от всичко, но не и от собствените си страсти.
5. Пея своите любовни песни на бойното поле.
6. Не всеки може да издържи погледа ми.
7. Моите страсти рядко се показват навън – като акула, която рядко излиза на повърхността.
8. Светът ще пропадне без рицари.
9. Не всички Отел-ловци са се появили на този свят!
10. Приличам на кактус – моето приказно цвете се отваря само за избрани.

Стрелец:
1. Трябва да има много добри хора.
2. На когото съм длъжен прощавам всичко.
3. Най-прекрасната отпуска е околосветското пътешествие.
4. Главното в проблема е неговият мащаб.
5. Не е възможно някой да ми се сърди.
7. Угризение на съвестта? Какво е това???
8. Задълженията красят само посредствените хора.
9. Глупаво е да се притесняваш предварително. Дайте да оправим нещата.
10. Който не си изпълнява задълженията просто трябва да ги изпълнява.


Козирог:
1. Не съм гонче, нито състезателен кон. Аз съм маратонец.
2. И сам воинът е воин.
3. Не нарушавай законите – ще услужиш на някого, но ще хванат теб.
4. На мен ми трябва малко. Моето имущество е огледалото на моите успехи.
5. Животът прилича на влак, който пристига на всяка гара точно по разписание.
6. Приятно е да мислиш за далечни страни докато си седиш вкъщи.
7. Истинският Козирог се познава като коняка – по това колко е отлежал.
8. Струва си цял живот да драпаш към върха пък дори и само за да плюеш веднъж долу в ниското.
9. Само аз се подмладявам с годините.
10. Бавно, бавно, но като хвана – не пускам. .


Водолей:
1. Колко скучно е да приличаш на другите!

2. Щом съм те измислил, стани такъв, какъвто искам.
3. Предразсъдъците са измислица на глупаците.
4. Бъдещето просто трябва да бъде прекрасно.
5. Трудно е да бъдеш ангел, но трябва!
6. Доброто намерение е по-важно от добрите дела.
7. За да станеш новатор трябва първо да забравиш за традициите.
8. Секс? В живота има и по-важни неща.
9. Първо приятели, после семейство... ако разбира се остане време.
10. Няма по добър и по-бодър от мен.


Риби:
1. Да почувстваш е по-важно, отколкото да помогнеш.
2. Не мога да се откажа от алкохола, както и рибата от водата.
3. Редът е измислен от скучните хора.
4. Не отлагай за утре това, което може да се отложи за вдругиден. .
5. Малко ли е, че съм обещал...
6. Да бързаш докато работиш е все едно да гълташ без да дъвчеш.
7. Готов съм да разбера всички, само не и себе си.
8. При буря върбата се огъва, а дъбът пада.
9. Всички знаят, че съм зает, но малко знаят с какво точно.
10. Не ме притискайте! Ще ви се измъкна като риба!

Мисли на Франц Кафка продължение

„ Нечист съм, безкрайно съм нечист, затова вдигам толкова врява около чистотата. Никой не пее по-чисто от онези, които са в най-долния кръг на ада; онова, което взимаме за ангелско песнопение са техните песни...“

Мисли на Франц Кафка продължение

(всички мисли на Франц Кафка, са от книгата му "Роден съм да живея в самота", която съдържа неговите писма до близки хора)
..."Някой лежи на смъртното си ложе и заради независимостта, с която го дарява близката смърт, казва:
- Живях живота си, за да се отбранявам от насладите  и за да го завърша.
След,което един ученик подиграва учителя си, който говори само за смъртта:
- Говориш непрекъснато за смъртта, а пък не умираш?
- И въпреки това ще умра. Тъкмо пея последната си песен.Песента на един е по-дълга, на друг по-къса. Разликата, обаче винаги е само няколко думи..."

Мирзакарим Санакулович Норбеков- една негова приказка

(В тази приказка се разкрива цялата същност на учението на автора)

...Един император се разболял. Свитата се ужа­сила, свитата се оживила. Неразположението го при­ковало на легло. Лечителите взели да го церят. Ден след ден се опитвали да му помогнат, но състояние­то му не се подобрявало!

Минавали дни, минавали месеци, минавали го­дини, а той лежал парализиран и не мърдал. Толко­ва държави бил покорил, такива народи бил поста­вил на колене! Владеел половината свят, ала бил без­силен пред болестта.

Неочаквано се разярил в своята безпомощност и наредил:

- Да се отсекат главите на всички лечители, които не можаха да ме изправят на крака, и да се наредят по градската стена.

Минало време. Крепостните стени побелели от спечените черепи на мъдри лечители. Тогава импе­раторът повикал великия си везир:

- Везирю! Къде са лечителите ти?

- О, повелителю мой! Няма повече! Нали на­редихте да им отсечем главите?

- Нито един ли не остана?

-Тъй вярно, господарю! В цялата ни страна ня­ма нито един лечител, който да е достоен да се яви пред очите ви.

- Мамка им, така им се пада...

И пак се заточили безрадостни дни. Веднъж обаче императорът отново попитал:

-  Везирю, помниш ли какво ми каза? Че не е останал нито един лечител, достоен да се яви пред очите ми. Обясни ми какво премълчаваш.

- Повелителю мой, в държавата ни остана един-единствен лечител. Той живее тук наблизо.

- Умее ли да цери?

- Да, умее. Ходих при него, но той е толкова невъзпитан, прост, такъв грубиян! Щом отвори ус­тата си, от нея се леят само ругатни. А наскоро се похвалил, че знае тайната, как да излекува самия император.

- Защо не си ми казал?

- Как да го доведа, повелителю мой, нали вед­нага ще ме обезглавите заради поведението му.

- Няма да те отделям от главата ти, обещавам. Докарай го тук.

След някое време везирът довел лечителя.

- Казват, че си можел да цериш? Последвало мълчание.

-  Защо мълчиш? Отговаряй! - наредил гос­подарят.

- Повелителю мой, забраних му да си отваря устата - обяснил везирът.

-  Аз ти позволявам, говори! Наистина ли си способен да ме излекуваш?

- Туй въобще не ти влиза в работата! Можеш да ме питаш дали умея да управлявам държавата, защото си император. Но къде си пъхаш държавни­ческия ум в медицината? Какво ти разбира тиква­та? Ти си велик в своята област, но от медицина раз­бираш колкото всеки обущар!

-  Стража! - яростно изревал императорът. -Отрежете му главата... Не, чакайте... Първо го набучете на кол, после го залейте с врял катран, а нак­рая бавно го насечете на дребни късчета!

Никой никога дотогава не си бил позволявал дори само да си помисли за нещо извън дворцовия протокол, камо ли да говори с такъв тон пред самия император!

Стражата сграбчила дръзкия лечител, извила му ръцете зад гърба и го помъкнала към тъмницата, а той извил глава през рамо и се присмял:

- Ей, уважаеми! Аз съм последната ти надеж­да! Можеш да ме убиеш, но не остана никой друг освен мен, който да те изцери. Мога още днес да те вдигна на крака.

Императорът веднага забравил за гнева си:

- Везирю, върни го! Върнали лечителя.

-  Започвай да ме цериш. Ти каза, че можеш още днес да ме вдигнеш на крака.

- Но първо трябва да приемеш три мои усло­вия и едва тогава ще пристъпя към лечението.

Императорът преглътнал поредния си гневен изблик, стиснал яростно зъби и изсъскал:

- Казвай!

- Нареди пред вратите на двореца да докарат най-бързоногия жребец в държавата и една торбич­ка злато...

- Защо?

- За подарък, много обичам конете.

- Ако ме излекуваш, ще ти подаря цяло хергеле, четирийсет коня, всеки с по две торби злато.

- И това ще стане, но после... Ще ми ги пратиш допълнително. Второто ми условие е по време на лече­нието никой от придворните ти да не остане в двореца.

- Това пък защо?

- Защото може да те заболи, може от болка да се развикаш, нека никой не те вижда безпомощен.

- Добре. И трето?

- Третото е слугите ти да не се отзовават на призивите ти дори и при заплаха от смъртно нака­зание, и чак след един час да започнат отново да изпълняват твоите заповеди.

- Не те разбирам, обясни ми.

- Може да ми попречат и да не доведем лече­нието докрай.

Императорът приел условията на лечителя и наредил всички да излязат от двореца. Останали са­мо двамата.

- Започвай!

- Какво да започвам, дърт пръч такъв?! Кой ти е казал, че мога да лекувам? Сам се хвана в капана ми! Имам цял час на разположение. Отдавна чакам подходящия момент да те накажа, кръвопиец прок­лет! Чуй сега трите ми отколешни мечти, трите ми съкровени желания. Първото е да те заплюя в крал­ската мутра! - и лечителят сочно и от душа се изхрачил в лицето на императора.

Господарят пребледнял от гняв и безсилие, ка­то се усетил в какво положение е изпаднал. Взел да върти безпомощно главата си, за да си придаде вид, че поне се противопоставя на подобна нечу­вана наглост!

- Ах ти, изгнил кютук, старо вмирисано псе, ще ми се извърташ, а? На ти още една храчка! Втората ми мечта... Ооо! Откога ми се ще да ти се изпикая върху императорския фасон! - и той пристъпил към изпълнение на второто си съкро­вено желание.

- Стража! Стража! Насам! - ревнал императо­рът, но се задавил от пикнята. Взел пак да върти гла­ва, дано някак избегне струята, надигнал рамене, за да забие зъби в нозете на оскърбителя си.

Стражарите чули зова на повелителя, но не посмели да нарушат заповедта му.

-Ах ти, мършо - рекъл лечителят и яко го сритал.

Императорът усетил ритника и го заболяло. Из­веднъж си спомнил, че до леглото му има стойка с наредени оръжия. Само да докопа кинжала, и ще му среже крака! Обсебен от единствената спасителна мисъл, да се справи с мерзавеца, той се опитал да посегне към оръжията.

- Оп-па, значи си можел да мърдаш? - поглед­нал го презрително лечителят. - Третата ми мечта...

Но когато императорът чул тре-е-етата мечта на самозванеца, изревал като ранен звяр и заскърцал със зъби! С нечовешки усилия се претърколил на ед­на страна, изпълзял от ложето на пода и подпирайки се на лакти, запълзял към стойката с оръжия.

- Ще те заколя - ръмжал през зъби той, - лич­но ще те накълцам на парченца!

Вбесен, надигнал се на нефелните си крака и като се придържал о стената, успял да достигне ме­ча си. С разтреперани от гняв ръце го измъкнал от ножницата, извърнал се, но в двореца вече нямало никого... Едва се добрал до портала на спалнята.

О, как съжалил, че се е хванал в капана на то­зи подлец и че му е дал най-бързоногия си жребец. Осъзнавайки цялата си безпомощност, той все пак със сетни сили стигнал до първия кон, който видял, и се помъчил да го яхне. Но къде ти! Вкопчил зъби в гривата на коня, с немощни ръце го обхванал и се претърколил на седлото.

Пробудил се духът на великия воин, пробудил се духът на великия повелител, пробудил се духът на великия пълководец.

- Къде е тоя бъзльо? - изкрещял императорът на слугите, които се били скупчили наблизо.

Но те не посмели да гъкнат и само кимнали към пътя, по който отпрашил беглецът.

Императорът препуснал по дирите му. С всеки миг чувствал как силата му расте. Профучал през градските порти и продължил нататък, пришпорвайки коня си миля подир миля.

И изведнъж се усетил: „Боже! От двай­сет години не съм яздил! От двайсет години не съм виждал пред себе си конска грива! От двайсет години не съм държал меч в ръка! От двайсет години не съм усещал вятърът да бру­ли лицето ми!"

Не щеш ли, зад гърба си чул отдавна забраве­ни звуци. Към него приближавал тропот на копита, отеквали възторжени викове. Стотици негови вое­началници препускали подире му и размахвайки ме­чове, надавали вик:

- Да живее императорът!

Когато стигнали до него, видели, че господа­рят им се въргаля по гръб в пътния прахоляк, раз­махва във въздуха ръце и крака и едва си поема дъх от неудържим смях:

- Ах, лечителю, твоята мама!... Ах, кучи сине! Заслужи си цял керван злато!

Един полезен сайт

http://chitanka.info/

Мисли на Франц Кафка продължение

"... се почувствах като пещерен човек, който отначало също на шега и с големи почивки търкаля каменен блок към отвора на пещерата си, след което обаче, когато каменния блок затули светлината на пещерата и я лиши от въздух, смътно се изплашва и със забележително усърдие се опитва да изтласка камъка на вън. Той обаче е натежал десеторно и в страха си човекът трябва да напрегне всички свои сили, за да могат светлината и въздухът да нахлуят отново..."

Мисли на Франц Кафка

"Един мъдрец, който сам не знаел нищо за мъдростта си, се събрал с един глупец и поприказвал малко с него за някакви отвлечени неща. Когато обаче разговорът приключил и глупецът понечил да си тръгне за дома, другият му се хвърлил на врата, захванал да го целува и да крещи: "Благодаря,благодаря, благодаря!
Защо ли? Глупостта на глупеца била толкова голяма, че мъдростта на мъдреца му се прояснила".

Оливър и другите щрауси - Джеймс Търбър

Един твърде строг щраус, обвеян с ослепителен авторитет, веднъж изнасяше беседа пред по-младите щрауси за превъзходството на техния род над всички останали твари по земята.
— Още римляните са ни познавали — изтъкна той, или по-точно, ние сме познавали римляните. Наричали са ни avis struthio, а ние сме ги наричали римляни. От гърците ни е дошло името struthion, което означиш „трудопоклонник“, или поне би трябвало да означава това. Ние сме най-големите птици и следователно най-съвършените.
Гръм от овации се разнесе сред слушателите. Само един разсъдлив щраус на име Оливър не сподели общия възторг.
— Но за разлика от колибрите не можем да летим назад — каза той на висок глас.
— Колибрите стоят много по-долу от нас — отвърна старият мъдрец. — Ние преодоляваме препятствия и разстояния, ние се движим непрестанно напред.
Отново се разнесоха овации от всички щрауси освен Оливър.
— Ние снасяме най-големите и следователно най-съвършените яйца!
— Яйцата на червеношийката са по-красиви — възрази Оливър.
— Но от тях не може да се излюпи нищо друго освен червеношийки — аргументира се старият щраус. — Червеношийките са тесногръди маниаци, които мислят само за полянки и червеи.
Последваха продължителни овации, в които Оливър отново не се включи. Мъдрият наставник продължи:
— За да се движим, ни стигат четири пръста, а на Човека му трябват десет.
— Затова пък Човекът лети седешком, а ние изобщо не можем да летим — отговори Оливър.
Старият щраус го изгледа сурово първо с едното око, а след това с другото.
— Човекът лети прекалено бързо за свят, кръгъл като нашия — каза той. — Има опасност скоро да се самонастигне и да се сблъска със себе си. Така Човекът никога няма да узнае, че Човекът е блъснал отзад Човека.
Всички освен Оливър пак откликнаха с гръмки овации.
— В случай на опасност ние си заравяме главите в пясъка и ставаме невидими — продължи патетично старият мъдрец. — Никой друг не е способен на същото.
— А откъде да знаем, че не ни виждат, след като ние самите не виждаме? — попита Оливър.
— Софистика! — викна старият щраус и всички след него, освен Оливър, закрещяха „софистика, софистика“, без да имат представа за смисъла на думата.
Точно тогава наставникът и слушателите дочуха обезпокоително странен шум, като от бързо приближаваща буря. Оказа се обаче, че това не бе буря, а бурен тропот от краката на стадо необуздани слонове, препуснали без страх от каквото и да било. Всички освен Оливър бързо заровиха глави в пясъка. Оливър предпочете да се крие зад една голяма скала, додето отмине тръбящата и трополяща буря, и когато отново се подаде, съзря пред себе си океан от пясък, кости и пера — понеже само това бе останало от стария щраус и послушните му ученици, а да се увери все пак, Оливър ги извика поред на имената, но не получи отговор, додето не стигна до собственото си име.
— Оливър — изрече той.
— Тук, тук! — отвърна сам на себе си Оливър и това бе единственият звук, който се чу сред пустинята освен далечния, глъхнещ громол някъде към хоризонта.

Поука: На пясък не живей и на пясък не вярвай.

Трите истини на Хорхе Букай

„Първа истина: Това, което е, е!

(фактите, събитията и ситуациите са такива, каквито са).

От тази истина произлизат:

I.Действителността не е такава, каквато на мен би ми се искало да бъде.

Не е такава, каквато би трябвало да е.

Не е такава, каквато беше.

Не е такава, каквато ще бъде утре.

Действителността, около мен е такава, каквато е.

Мога да започна пътя си само от отправната си точка, а тя е да приема, че нещата са такива, каквито са.

II.Аз съм този, който съм!

Аз не съм този, който бих искал да съм.

Не съм този, който би трябвало да бъда.

Не съм този, който майка ми искаше да стана.

Дори не съм този, който бях.

Аз съм този, който съм.

(всички наши неврози започват, когато се опитваме да бъдем това, което не сме)

{...Всичко започна в онзи сив ден, когато ти престана да казваш гордо: АЗ съм!...

Когато засрамен и уплашен,

Сведе глава

И замени думите и делата си

С една мисъл:

Ще трябва да бъда!!!}

III. Ти си този, който си!

Ти не си този, който имам нужда да си.

Ти не си този, който беше.

Ти не си такъв, какъвто на мен ми е удобно.

Ти не си такъв, какъвто съм аз.

Ти си такъв, какъвто си.

(да приема това, означава да те уважавам и да не искам от теб да се променяш)

Втора истина: Нищо хубаво не е безплатно!

1.      Ако искам нещо, което е добро за мен, би трябвало да знам, че ще платя определена цена за него.

2.      Ако получа нещо отвън, ако ми се случва нещо хубаво, ако преживявам мигове на  радост и наслада, то е защото съм си го спечелил. Платил съм за тях,заслужавам ги.

(хубавото, което ми се случва, вече съм си го платил)

Трета истина: Никога не прави това, което не искаш!

    Вярно е че никой не може да прави всичко, което иска, но всеки може да не прави никога това, което не иска!

    Да приемем тази идея и да живеем съобразно с нея – не е лесно. И най-вече – не е безплатно. Цената е следната – когато човек се осмели да каже „не“, започва да открива непознати страни у приятелите си – тила, гърба и всички онези части, които се виждат само когато си тръгва...“