„Първа истина: Това, което е, е!
(фактите, събитията и ситуациите са такива, каквито са).
От тази истина произлизат:
I.Действителността не е такава, каквато на мен би ми се искало да бъде.
Не е такава, каквато би трябвало да е.
Не е такава, каквато беше.
Не е такава, каквато ще бъде утре.
Действителността, около мен е такава, каквато е.
Мога да започна пътя си само от отправната си точка, а тя е да приема, че нещата са такива, каквито са.
II.Аз съм този, който съм!
Аз не съм този, който бих искал да съм.
Не съм този, който би трябвало да бъда.
Не съм този, който майка ми искаше да стана.
Дори не съм този, който бях.
Аз съм този, който съм.
(всички наши неврози започват, когато се опитваме да бъдем това, което не сме)
{...Всичко започна в онзи сив ден, когато ти престана да казваш гордо: АЗ съм!...
Когато засрамен и уплашен,
Сведе глава
И замени думите и делата си
С една мисъл:
Ще трябва да бъда!!!}
III. Ти си този, който си!
Ти не си този, който имам нужда да си.
Ти не си този, който беше.
Ти не си такъв, какъвто на мен ми е удобно.
Ти не си такъв, какъвто съм аз.
Ти си такъв, какъвто си.
(да приема това, означава да те уважавам и да не искам от теб да се променяш)
Втора истина: Нищо хубаво не е безплатно!
1. Ако искам нещо, което е добро за мен, би трябвало да знам, че ще платя определена цена за него.
2. Ако получа нещо отвън, ако ми се случва нещо хубаво, ако преживявам мигове на радост и наслада, то е защото съм си го спечелил. Платил съм за тях,заслужавам ги.
(хубавото, което ми се случва, вече съм си го платил)
Трета истина: Никога не прави това, което не искаш!
Вярно е че никой не може да прави всичко, което иска, но всеки може да не прави никога това, което не иска!
Да приемем тази идея и да живеем съобразно с нея – не е лесно. И най-вече – не е безплатно. Цената е следната – когато човек се осмели да каже „не“, започва да открива непознати страни у приятелите си – тила, гърба и всички онези части, които се виждат само когато си тръгва...“
Няма коментари:
Публикуване на коментар