(всички мисли на Франц Кафка, са от книгата му "Роден съм да живея в самота", която съдържа неговите писма до близки хора)
..."Някой лежи на смъртното си ложе и заради независимостта, с която го дарява близката смърт, казва:
- Живях живота си, за да се отбранявам от насладите и за да го завърша.
След,което един ученик подиграва учителя си, който говори само за смъртта:
- Говориш непрекъснато за смъртта, а пък не умираш?
- И въпреки това ще умра. Тъкмо пея последната си песен.Песента на един е по-дълга, на друг по-къса. Разликата, обаче винаги е само няколко думи..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар