Имаше едно време един глупак.
Той дълго си живя безгрижно, но постепенно до него започнаха да достигат слухове, че навсякъде се слави като голям глупец.
Смути се глупакът и се закъхъри как да спре тези неприятни слухове.
Внезапна мисъл озари накрая глупавичката му глава...И той, без да се бави нито миг, започна да действа.
Срещна го на улицата един познат и взе да хвали известен художник...
-Моля ви се! - възкликна глупакът. - Тоя художник е отдавна в архива...и вие не знаете?Не очаквах това от вас...колко сте изостанали!
Познатият се уплаши и тутакси се съгласи с глупака.
- Каква прекрасна книга прочетох днес! - му каза друг познат.
-Моля ви се! - възкликна глупакът. - Как не ви е неудобно.Нищо не струва тази книга; всички отдавна я отрекоха. Не знаете ли? Колко сте изостанали.
И този познат се уплаши и се съгласи с глупака.
- Какъв прекрасен човек е приятелят ми Н.Н.! - каза на глупака трети познат. - Наистина благородно същество.
-Моля ви се! - възкликна глупакът. - Н.Н. е добре известен подлец! Ограби всичките си роднини.Кой не знае това? Колко сте изостанали!
И третият познат се уплаши и се съгласи с глупака, отрече се от приятеля си.
И когото, каквото и да хвалеха пред глупака, той за всичко си имаше едно и също възражение.
Само понякога ще прибави с укор:
- А вие все още ли вярвате в авторитетите?
- Зъл човек!Злъчен! - започнаха да говорят за глупака познатите му. - Но затова пък - какъв ум!
- И какъв език има - добавяха други. - О, да, той е талант!
Всичко свърши с това, че един издател предложи на глупака да завежда критичния отдел в неговия весник.
И глупакът започна да критикува всичко и всички, без ни най-малко да променя своя маниер, нито своите възклицания.
Сега той, който някога роптаеше против авторитетите, е сам авторитет - а младежите благоговеят пред него и се страхуват от него.
Пък и какво да правят горките младежи? Макар, че не трябва изобщо да се благоговее...Но иди, че не благоговей - ще те сметнат за изостанал.
Глупаците виреят само между страхливци!
април 1878
„Търсачът е някой, който търси - не е непременно човек който намира. Не е и някой, който знае непременно какво търси.Просто е човек, чийто живот представлява търсене.“ Хорхе Букай. Докато търсих намирах различни мисли и истории от различни известни и неизвестни хора, които ми дадоха отговори и ориентация. Споделям някои от тях тук..
Популярни публикации
-
Моралната постъпка изглежда като резултат от известен вътрешен императив (повеля), която понякога влиза в разрез с аморалната практика н...
-
/Есе/ Всеки ден научаваме от медиите за множество извършени престъпления, голяма част от които са свързани с жестоки убийства. Следвайки д...
-
Един твърде строг щраус, обвеян с ослепителен авторитет, веднъж изнасяше беседа пред по-младите щрауси за превъзходството на техния род над ...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар