Умнизми :)

Човешко е да се греши, но за да се объркат съвсем нещата е необходим компютър.

Когато двама се карат, виновен е по-умният.

На 18 всички отговори са известни. Въпросите стават ясни на 40.

Който се смее последен навярно не е разбрал вица.

Господ ще ми прости греховете нали – това му е работата.

Не лети прекалено високо – няма да те забележат.

Всяко решение ражда нови проблеми.

Мъдростта – това е умение да разбереш,  кога да спреш. (Гьоте)

Невъзможно е да се направи нещо глупакоустойчиво – глупаците сa така изобретателни.

Да би мирно чертало, не би изпит видяло.

Ние не знаем какво искаме, но го искаме от сърце.

Ако нямаш врагове, значи нищо не си постигнал.

Казване и доказване са две различни неща.

Дойдох, видях, навредих !

Глупави мисли хрумват на всеки, но умният не ги казва.

Не мисли много, ще кажеш някоя глупост.

Глупостта е дар Божи, но не бива да се злоупотребява с нея.

По-добре е да мълчиш и да те считат за глупак, отколкото да говориш и да премахнеш всякакво съмнение.

Който няма, лесно обещава.

Един за всички – всички за един! Но този един да съм аз.

Вината на агнето е в това, че вълкът е гладен.

Във всеки от нас спи гения. И със всеки изминат ден заспива все по-дълбоко!

10-ТЕ ЛЮБИМИ ФРАЗИ НА ЗНАЦИТЕ В ЗОДИАКА

Овен:
1. По-добре не спорете с мен.
2. Първо ще го направя, а после ще помисля.
3. Там където останалите спират, аз натискам газта.
4. Ще бъда вечно млад.
5. Направи го като мен – и без това няма да го направиш по-добре.
6. Най-трудното е да изслушаш събеседника докрай.
7. Упорството не е порок.
8. Лесно е да се контролира ситуацията, сложно – собствените емоции.
9. Един овен е добре, два овена са много.
10. Не нападам пръв, но не дай Боже да ме засегнат.

Телец:
1. Не ми е жал за парите, дето похарчих, жалко че бих толкова път.
2. Не ми трябва чуждо, не пипай моето.
3. И най-лошият мир е по-добър от най-добрата кавга.
4. Не безпокой този, който се е установил.
5. По-добре красив диван, отколкото красив залез.
6. Яденето е сериозно нещо.
7. Галеното теленце от две майки суче.
8. Когато си втори икономисваш сили.
9. Не мога да понасям запалки-еднодневки!
10. Дегустатор – това е истинското ми призвание.

Близнаци:
1. Днес не съм такъв като вчера.
2. Който владее ситуацията, владее инфомацията.
3. Един акъл е добре, два – още по-добре, особено ако принадлежат на един и същи човек
4. Фигаро тук, Фигаро там.
5. Идета, както и всички продукти, не бива да залежава.
6. Един телевизор, телефон в къщата - хдобре, а три още по-добре.
7. Който не е успял, той е закъснял.
8. Движа се по живота като скутер по вода – без да потъвам, ама затова пък бързо.
9. На пазара не отговарям за пазаруването.
10. Обичам количеството защото за качеството не ми остава време.

Рак:
1. Моят дом е моята крепост.
2. Да глезя другите е истинското ми призвание.
3. От всичко на света е най-добре да се запасиш с търпение.
4. Този, който умее да чакам, постига всичко.
5. Срещай се с приятели вкъщи, а не в кафето.
6. Нищо не стопля така душата както вида на пълен хладилник.
7. П-добре спестявай и търпи, но нещо хубаво купи.
8. Тежко се живее там, където няма къде да се скриеш.
9. Нося навсякъде миналото на гърба си.
10. Нима едно палто се износва за 20 години?

Лъв:
1. Ще ви поведа към светлата далечна шир.
2. По-добре да помагаш, отколкото да ти помагат.
3. Добри маниери - половин успех.
4. Слънцето свети за Лъвовете.
5. По-добре хубава длъжност и кабинет, отколкото добра заплата.
6. Обичам да печеля много, но и да харча много.
7. По-добре да имаш у вас роял, отколкото пияно – пък дори и да няма кой да свири на него.
8. Въпреки приветливия си вид, в душата си съм диктатор.
9. Ако ще се прави нещо – да е по-голямо.
10. Защо ви е слънце, щом аз съм с вас????

Дева:
1. С труд и търпение всичко се постига.
2. Скромността краси не само девойката, но и девата.
3. Всеки живее за себе си, но служи на другите.
4. Навсякъде е нужен ред – и в мислите, и в кухнята.
5. Докажи ми определено логично, че сме създадени един за друг.
6. Кривият таван направо ме побърква.
7. В големите мащаби се губя.
8. Не мога да извадя костилките на цяла кофа череши.
9. Във всяка Дева се крие истинска дама.
10. Мухоморката трябва непременно да бие на очи, а бялата гъба и така си е добре.


Везни:
1. Без партньор съм като без ръце.
2. Най-противното нещо е да се спори.
3. Побеждавай съгласявайки се.
4. Принципни са само глупаците
5. Ще въвлека който и да е в каквото и да е.
6. Красотата ще спаси света.
7. Всичко трябва да се прави с настроение.
8. Най-трудното е да направиш избор.
9. Не над всички \"i\" трябва да се постави точка.
10. И сега не знам дали съм за белите или за червените.

Скорпион:
1. Жалко е когато няма кого да ужилиш.
2. Всяко събитие е като дивана: в него винаги има скрити пружини.
3. За усмивка трябва да има сериозна причина.
4. Можеш да се освободиш от всичко, но не и от собствените си страсти.
5. Пея своите любовни песни на бойното поле.
6. Не всеки може да издържи погледа ми.
7. Моите страсти рядко се показват навън – като акула, която рядко излиза на повърхността.
8. Светът ще пропадне без рицари.
9. Не всички Отел-ловци са се появили на този свят!
10. Приличам на кактус – моето приказно цвете се отваря само за избрани.

Стрелец:
1. Трябва да има много добри хора.
2. На когото съм длъжен прощавам всичко.
3. Най-прекрасната отпуска е околосветското пътешествие.
4. Главното в проблема е неговият мащаб.
5. Не е възможно някой да ми се сърди.
7. Угризение на съвестта? Какво е това???
8. Задълженията красят само посредствените хора.
9. Глупаво е да се притесняваш предварително. Дайте да оправим нещата.
10. Който не си изпълнява задълженията просто трябва да ги изпълнява.


Козирог:
1. Не съм гонче, нито състезателен кон. Аз съм маратонец.
2. И сам воинът е воин.
3. Не нарушавай законите – ще услужиш на някого, но ще хванат теб.
4. На мен ми трябва малко. Моето имущество е огледалото на моите успехи.
5. Животът прилича на влак, който пристига на всяка гара точно по разписание.
6. Приятно е да мислиш за далечни страни докато си седиш вкъщи.
7. Истинският Козирог се познава като коняка – по това колко е отлежал.
8. Струва си цял живот да драпаш към върха пък дори и само за да плюеш веднъж долу в ниското.
9. Само аз се подмладявам с годините.
10. Бавно, бавно, но като хвана – не пускам. .


Водолей:
1. Колко скучно е да приличаш на другите!

2. Щом съм те измислил, стани такъв, какъвто искам.
3. Предразсъдъците са измислица на глупаците.
4. Бъдещето просто трябва да бъде прекрасно.
5. Трудно е да бъдеш ангел, но трябва!
6. Доброто намерение е по-важно от добрите дела.
7. За да станеш новатор трябва първо да забравиш за традициите.
8. Секс? В живота има и по-важни неща.
9. Първо приятели, после семейство... ако разбира се остане време.
10. Няма по добър и по-бодър от мен.


Риби:
1. Да почувстваш е по-важно, отколкото да помогнеш.
2. Не мога да се откажа от алкохола, както и рибата от водата.
3. Редът е измислен от скучните хора.
4. Не отлагай за утре това, което може да се отложи за вдругиден. .
5. Малко ли е, че съм обещал...
6. Да бързаш докато работиш е все едно да гълташ без да дъвчеш.
7. Готов съм да разбера всички, само не и себе си.
8. При буря върбата се огъва, а дъбът пада.
9. Всички знаят, че съм зает, но малко знаят с какво точно.
10. Не ме притискайте! Ще ви се измъкна като риба!

Мисли на Франц Кафка продължение

„ Нечист съм, безкрайно съм нечист, затова вдигам толкова врява около чистотата. Никой не пее по-чисто от онези, които са в най-долния кръг на ада; онова, което взимаме за ангелско песнопение са техните песни...“

Мисли на Франц Кафка продължение

(всички мисли на Франц Кафка, са от книгата му "Роден съм да живея в самота", която съдържа неговите писма до близки хора)
..."Някой лежи на смъртното си ложе и заради независимостта, с която го дарява близката смърт, казва:
- Живях живота си, за да се отбранявам от насладите  и за да го завърша.
След,което един ученик подиграва учителя си, който говори само за смъртта:
- Говориш непрекъснато за смъртта, а пък не умираш?
- И въпреки това ще умра. Тъкмо пея последната си песен.Песента на един е по-дълга, на друг по-къса. Разликата, обаче винаги е само няколко думи..."

Мирзакарим Санакулович Норбеков- една негова приказка

(В тази приказка се разкрива цялата същност на учението на автора)

...Един император се разболял. Свитата се ужа­сила, свитата се оживила. Неразположението го при­ковало на легло. Лечителите взели да го церят. Ден след ден се опитвали да му помогнат, но състояние­то му не се подобрявало!

Минавали дни, минавали месеци, минавали го­дини, а той лежал парализиран и не мърдал. Толко­ва държави бил покорил, такива народи бил поста­вил на колене! Владеел половината свят, ала бил без­силен пред болестта.

Неочаквано се разярил в своята безпомощност и наредил:

- Да се отсекат главите на всички лечители, които не можаха да ме изправят на крака, и да се наредят по градската стена.

Минало време. Крепостните стени побелели от спечените черепи на мъдри лечители. Тогава импе­раторът повикал великия си везир:

- Везирю! Къде са лечителите ти?

- О, повелителю мой! Няма повече! Нали на­редихте да им отсечем главите?

- Нито един ли не остана?

-Тъй вярно, господарю! В цялата ни страна ня­ма нито един лечител, който да е достоен да се яви пред очите ви.

- Мамка им, така им се пада...

И пак се заточили безрадостни дни. Веднъж обаче императорът отново попитал:

-  Везирю, помниш ли какво ми каза? Че не е останал нито един лечител, достоен да се яви пред очите ми. Обясни ми какво премълчаваш.

- Повелителю мой, в държавата ни остана един-единствен лечител. Той живее тук наблизо.

- Умее ли да цери?

- Да, умее. Ходих при него, но той е толкова невъзпитан, прост, такъв грубиян! Щом отвори ус­тата си, от нея се леят само ругатни. А наскоро се похвалил, че знае тайната, как да излекува самия император.

- Защо не си ми казал?

- Как да го доведа, повелителю мой, нали вед­нага ще ме обезглавите заради поведението му.

- Няма да те отделям от главата ти, обещавам. Докарай го тук.

След някое време везирът довел лечителя.

- Казват, че си можел да цериш? Последвало мълчание.

-  Защо мълчиш? Отговаряй! - наредил гос­подарят.

- Повелителю мой, забраних му да си отваря устата - обяснил везирът.

-  Аз ти позволявам, говори! Наистина ли си способен да ме излекуваш?

- Туй въобще не ти влиза в работата! Можеш да ме питаш дали умея да управлявам държавата, защото си император. Но къде си пъхаш държавни­ческия ум в медицината? Какво ти разбира тиква­та? Ти си велик в своята област, но от медицина раз­бираш колкото всеки обущар!

-  Стража! - яростно изревал императорът. -Отрежете му главата... Не, чакайте... Първо го набучете на кол, после го залейте с врял катран, а нак­рая бавно го насечете на дребни късчета!

Никой никога дотогава не си бил позволявал дори само да си помисли за нещо извън дворцовия протокол, камо ли да говори с такъв тон пред самия император!

Стражата сграбчила дръзкия лечител, извила му ръцете зад гърба и го помъкнала към тъмницата, а той извил глава през рамо и се присмял:

- Ей, уважаеми! Аз съм последната ти надеж­да! Можеш да ме убиеш, но не остана никой друг освен мен, който да те изцери. Мога още днес да те вдигна на крака.

Императорът веднага забравил за гнева си:

- Везирю, върни го! Върнали лечителя.

-  Започвай да ме цериш. Ти каза, че можеш още днес да ме вдигнеш на крака.

- Но първо трябва да приемеш три мои усло­вия и едва тогава ще пристъпя към лечението.

Императорът преглътнал поредния си гневен изблик, стиснал яростно зъби и изсъскал:

- Казвай!

- Нареди пред вратите на двореца да докарат най-бързоногия жребец в държавата и една торбич­ка злато...

- Защо?

- За подарък, много обичам конете.

- Ако ме излекуваш, ще ти подаря цяло хергеле, четирийсет коня, всеки с по две торби злато.

- И това ще стане, но после... Ще ми ги пратиш допълнително. Второто ми условие е по време на лече­нието никой от придворните ти да не остане в двореца.

- Това пък защо?

- Защото може да те заболи, може от болка да се развикаш, нека никой не те вижда безпомощен.

- Добре. И трето?

- Третото е слугите ти да не се отзовават на призивите ти дори и при заплаха от смъртно нака­зание, и чак след един час да започнат отново да изпълняват твоите заповеди.

- Не те разбирам, обясни ми.

- Може да ми попречат и да не доведем лече­нието докрай.

Императорът приел условията на лечителя и наредил всички да излязат от двореца. Останали са­мо двамата.

- Започвай!

- Какво да започвам, дърт пръч такъв?! Кой ти е казал, че мога да лекувам? Сам се хвана в капана ми! Имам цял час на разположение. Отдавна чакам подходящия момент да те накажа, кръвопиец прок­лет! Чуй сега трите ми отколешни мечти, трите ми съкровени желания. Първото е да те заплюя в крал­ската мутра! - и лечителят сочно и от душа се изхрачил в лицето на императора.

Господарят пребледнял от гняв и безсилие, ка­то се усетил в какво положение е изпаднал. Взел да върти безпомощно главата си, за да си придаде вид, че поне се противопоставя на подобна нечу­вана наглост!

- Ах ти, изгнил кютук, старо вмирисано псе, ще ми се извърташ, а? На ти още една храчка! Втората ми мечта... Ооо! Откога ми се ще да ти се изпикая върху императорския фасон! - и той пристъпил към изпълнение на второто си съкро­вено желание.

- Стража! Стража! Насам! - ревнал императо­рът, но се задавил от пикнята. Взел пак да върти гла­ва, дано някак избегне струята, надигнал рамене, за да забие зъби в нозете на оскърбителя си.

Стражарите чули зова на повелителя, но не посмели да нарушат заповедта му.

-Ах ти, мършо - рекъл лечителят и яко го сритал.

Императорът усетил ритника и го заболяло. Из­веднъж си спомнил, че до леглото му има стойка с наредени оръжия. Само да докопа кинжала, и ще му среже крака! Обсебен от единствената спасителна мисъл, да се справи с мерзавеца, той се опитал да посегне към оръжията.

- Оп-па, значи си можел да мърдаш? - поглед­нал го презрително лечителят. - Третата ми мечта...

Но когато императорът чул тре-е-етата мечта на самозванеца, изревал като ранен звяр и заскърцал със зъби! С нечовешки усилия се претърколил на ед­на страна, изпълзял от ложето на пода и подпирайки се на лакти, запълзял към стойката с оръжия.

- Ще те заколя - ръмжал през зъби той, - лич­но ще те накълцам на парченца!

Вбесен, надигнал се на нефелните си крака и като се придържал о стената, успял да достигне ме­ча си. С разтреперани от гняв ръце го измъкнал от ножницата, извърнал се, но в двореца вече нямало никого... Едва се добрал до портала на спалнята.

О, как съжалил, че се е хванал в капана на то­зи подлец и че му е дал най-бързоногия си жребец. Осъзнавайки цялата си безпомощност, той все пак със сетни сили стигнал до първия кон, който видял, и се помъчил да го яхне. Но къде ти! Вкопчил зъби в гривата на коня, с немощни ръце го обхванал и се претърколил на седлото.

Пробудил се духът на великия воин, пробудил се духът на великия повелител, пробудил се духът на великия пълководец.

- Къде е тоя бъзльо? - изкрещял императорът на слугите, които се били скупчили наблизо.

Но те не посмели да гъкнат и само кимнали към пътя, по който отпрашил беглецът.

Императорът препуснал по дирите му. С всеки миг чувствал как силата му расте. Профучал през градските порти и продължил нататък, пришпорвайки коня си миля подир миля.

И изведнъж се усетил: „Боже! От двай­сет години не съм яздил! От двайсет години не съм виждал пред себе си конска грива! От двайсет години не съм държал меч в ръка! От двайсет години не съм усещал вятърът да бру­ли лицето ми!"

Не щеш ли, зад гърба си чул отдавна забраве­ни звуци. Към него приближавал тропот на копита, отеквали възторжени викове. Стотици негови вое­началници препускали подире му и размахвайки ме­чове, надавали вик:

- Да живее императорът!

Когато стигнали до него, видели, че господа­рят им се въргаля по гръб в пътния прахоляк, раз­махва във въздуха ръце и крака и едва си поема дъх от неудържим смях:

- Ах, лечителю, твоята мама!... Ах, кучи сине! Заслужи си цял керван злато!

Един полезен сайт

http://chitanka.info/

Мисли на Франц Кафка продължение

"... се почувствах като пещерен човек, който отначало също на шега и с големи почивки търкаля каменен блок към отвора на пещерата си, след което обаче, когато каменния блок затули светлината на пещерата и я лиши от въздух, смътно се изплашва и със забележително усърдие се опитва да изтласка камъка на вън. Той обаче е натежал десеторно и в страха си човекът трябва да напрегне всички свои сили, за да могат светлината и въздухът да нахлуят отново..."